Любовта на черния конник
- Автор: Бъзби Шърли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на черния конник». Краткое содержание книги:
Всичко, което бе видяла до този момент в дел Сол, я беше очаровало — от тъмнокосите, любезни хора до този прекрасен вътрешен двор с каменни плочи и тя със смръщени вежди се чудеше как е могла Маргарет да се изпълни с такава омраза към това място. Още не бе разгледала цялото имение, но очевидно то бе един неочакван оазис от лукс, комфорт и изящна елегантност в девствената пустош на Тексас. И даже ако по време на това първо и единствено посещение то е било занемарено и почти рухнало, както свидетелстваха и други хора, не е ли успяла Маргарет да долови скритото му обаяние? Сляпа ли е била? Или е използвала състоянието му като претекст да се хвърли в ръцете на Сам? Тази идея я смути и тя нарочно насочи мисълта си към други неща — имаше си достатъчно грижи, за да разсъждава върху мотивите на една отдавна мъртва жена… убита жена.
Изправена в безлюдния, меко осветен вътрешен двор, Сара усети как я полазват тръпки. Янси ли беше убил Маргарет? Беше ли тя в ръцете на един убиец? Инстинктът отново й подсказа, че е лудост да мисли за такива неща, но тя съзнаваше, че докато загадката с убийството на Маргарет не се разреши, нито тя, нито другите, свързани някога с пагубната й личност, ще се отърсят от неочаквани подозрения и страхове.
С усилие на волята Сара се отърси от безплодните разсъждения, погледна още един път рибите, които плуваха като червено-златисти стрели във водата и продължи към предната част на хасиендата. Влезе в просторната главна sala и за миг се поколеба, тъй като нямаше представа накъде да тръгне. До нея достигнаха мъжки гласове и когато се обърна натам, забеляза Янси, който приближаваше към нея — висок и красив, с бяла риза с дълги ръкави, разкопчана на врата, тесни черни бричове и черни ботуши. До него подтичваше и едва успяваше да го настига доста по-нисък и по-възрастен закръглен мъж в расо.
Сара затаи дъх. Свещеник! Прониза я мъртвешка студенина. Ами ако Янси му е казал за тяхното прегрешение? Мисълта, че ще трябва да понесе възмущението, което сигурно ще открие в погледа му, едва не я накара да избяга от стаята. Тя си каза, че не е направила нищо лошо, че душата на Янси сигурно е по-черна и от тази на дявола и се застави да остане на мястото си, с учтива усмивка на устните.
С насмешливо пламъче в кехлибарено-златистите очи Янси безгрижно се приближи до нея.
— А, ето те и теб, скъпа! Нека да ти представя падре Кинтеро. Поканих го да сподели нашата първа вечеря в новия ти дом и той с нетърпение очаква да се запознае с жената, за която искам да се оженя.
На Сара й се искаше да има смелостта да каже истината в очите му, но само се усмихна още по-любезно и не опроверга Янси. Изруга се наум, че е толкова малодушна и учтиво кимна на падре Кинтеро, отдъхнала си, макар и объркана от липсата на укори към нея.
След като представянето приключи, те се настаниха в удобните тъмночервени кожени кресла и падре Кинтеро се наведе към нея с лукаво пламъче в кафявите очи и я потупа по ръката, която лежеше на облегалката на стола.
— Янси вече ми разказа всичко — прошепна той — и въпреки че не одобрявам решението му да сключите първо граждански брак в Сан Фелипе, не мога да не изразя задоволството си, че той иска да повторите церемонията тук, сред неговите хора и в католическата църква.
Сара едва се сдържа да не зяпне от изненада като селски идиот срещу усмихнатия нисък свещеник. Тя бързо се съвзе от чутото и отправи смразяващ поглед към Янси. Как може да е такъв негодник! Да каже на свещеника, че вече са женени! Признаваше обаче, че е скалъпил хубава лъжа, за да спаси репутацията й пред своите хора и може би трябваше да му бъде признателна за това. За съжаление тя ни най-малко не се чувстваше благодарна! Насили се да се усмихне, откъсна гневния си поглед от подигравателно развеселения Янси и се обърна към падре Кинтеро.
— О, винаги може да разчитате на моя съпруг — думата едва не я задави — че ще извърши това, което счита за правилно!
Янси й изпрати ангелска усмивка и Сара толкова се вбеси, че пред очите й затанцуваха червени петна. Имаше още няколко такива момента по време на вечерята, но тя се справи по някакъв начин с тях, въпреки че подчертаното внимание, което Янси проявяваше към нея, само я дразнеше, както и предизвикателните погледи, които й отправяше когато кажеше нещо много смело.
С голямо облекчение пожела най-накрая лека нощ на приказливия свещеник и се спусна към своето убежище в спалнята си. Но и там не можа да намери утеха. Вътре я чакаше разкаяната Мария, която се спусна към нея още от прага.