Любовта на черния конник
- Автор: Бъзби Шърли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на черния конник». Краткое содержание книги:
И все пак той си признаваше, че условията в завещанието на баща му превръщат Сара в най-добрата партия за него и ако разсъждаваше върху ситуацията хладнокръвно, той не трябваше да се тревожи какво мисли Сара за мотивите му. Изражението му изведнъж стана сурово. Като се има предвид как е обмисляла да го постави точно в такова положение, тя трябва да е безкрайно доволна, че планът й е успял!
Точно това сурово изражение на мургавото му лице видя Сара, когато се събуди и то я наелектризира. Скочи от леглото и като обезумяла дръпна към себе си изхлузилата се хавлия.
— Какво правиш тук? — извика задъхано тя, без да си дава сметка колко е съблазнителна с меднозлатистата си коса, падаща на вълни върху голите рамене и дългите, подаващи се под хавлията крака.
— Е, така ли поздравяваш твоя novio? — провлечено попита Янси с дяволито пламъче, танцуващо в очите му и с палци, пъхнати в широкия черен колан на кръста му.
— Ти не си ми novio! — запротестира гневно Сара, а страните й се зачервиха от яд. — Може да си ме отвлякъл от Магнолия Гроув и сега да разполагаш с мен, но при никакви обстоятелства няма да се съглася да се омъжа за теб! И не можеш да ме принудиш! — прибързано добави тя.
Още докато изричаше последните думи тя усети, че сбърка. Снизходителният му израз изчезна и с мрачно свити устни той я привлече към себе си и пламенно я целуна.
— Малка глупачке, мога да те накарам да правиш каквото поискам — изръмжа той, почти докоснал устните й. — Забравяш, че сега си на моя територия. В селото има свещеник, на когото осигурявам хляба, а всички наоколо са мои хора. Наистина ли смяташ, че не мога да накарам моя свещеник да ни ожени и че ми е нужно съгласието ти за брака? — засмя се той и ядът му премина. Отпусна леко ръцете си, които бе впил в нея и спокойно продължи: — Скъпа моя, не можеш да ми попречиш да върша това, което ми харесва. Трябва да го запомниш! Ако продължаваш да подлагаш на изпитание характера ми, ще проклинаш деня, в който си ме срещнала.
Думите му я стреснаха, но тя не искаше да го покаже и повдигна презрително брадичка.
— Аз вече проклинам този ден, така че няма от какво да се страхувам! — отвърна гневно тя.
Янси я изгледа вторачено и по лицето му се плъзна странна усмивка. Той я привлече отново към себе си и потърси устните й.
— Тогава няма причина да не направя това, което искам, нали?
И преди Сара да схване намеренията му, той я събори обратно в пухеното легло. Тялото му почти я покриваше, а устните му търсеха нейните.
Вбесена от постъпката му, Сара се опита да го отблъсне, но нетърпеливите му ръце вече се бяха вмъкнали под хавлията й. Той я разтвори без усилие и устните му очертаха огнена линия по шията към гърдите й и това изтръгна от гърлото й полугневно-полудоволно стенание. Тя бе решила да не се предаде и упорито се мъчеше да не се поддава на сладката възбуда, която обхващаше тялото й, но в един миг забрави защо го отблъсква, когато ръцете му се спуснаха между бедрата й и тя разбра какво търсят…
Пръстите му докоснаха влажната топла плът между бедрата й и тялото й едва не подскочи от лумналото в него желание. Ще е толкова лесно да се остави в ръцете му, да се остави да я съблазни…
Тя беше на ръба на капитулацията, когато Янси стана рязко и бързо свали дрехите си. Това беше тактическа грешка от негова страна, защото колкото и да беше бърз, Сара имаше достатъчно време да осъзнае колко опасно близко беше до отстъплението, до това да го остави да я прелъсти още един път.
Тя като че ли дълго се бе колебала и голото тяло на Янси вече се отпускаше до нея на леглото, когато тя се отдръпна в единия му край. Янси не се впечатли и отново я привлече към себе си, въпреки че тя го удряше с юмруци в гърдите. Той здраво държеше ръцете й между сплетените им тела; Сара не можеше да избегне целувките му и когато той вдигна глава, тя го погледна с блестящи от гняв, а не от страст очи.
— Пусни ме! — изсъска тя с почервеняло лице и искрящи очи. Преди той да отвърне нещо обаче, вратата на стаята неочаквано се отвори.
Сара стреснато се обърна и се изчерви още повече от смущение, както и бедната Мария, която стоеше като закована на прага с поднос със сангрия и топли, ароматни бисквити. Мария начаса извърна ужасено глава и без повече да поглежда към тях, бързо остави таблата на най-близката маса и се шмугна през вратата.