Нострадамус ми изяде хамстера

Ърнест се изправи несигурно на крака и закуцука към екрана. Вдигна сбръчканите си ръце към публиката.

— Според мен аплодисменти заслужава и човекът, който направи възможно всичко това. Човекът, работил по-здраво от всички нас. Ръсел. Поклони се, момчето ми.

Ръсел махна с ръка, а бузите му леко порозовяха. Но при виковете „реч, реч“ и „бравос на момчето“ се изправи и лекичко се поклони.

— Бива си го филма, а? — обади се Морган. — Замалко да се разсополивя. Замалко.

— Всички бяха толкова добри — Ръсел се почеса по главата. — Всичките тези аматьори — те бяха блестящи.

— Старият Ърни знае как да накара хората да играят.

— Това е произведение на гений.

— Ти го направи възможно, Ръсел.

Ръсел поклати главата, която чешеше преди малко.

— Това трябва да е сън.

— Ако е сън, то е много хубав, да му се не види.

Господин Фъджпакър се приближи с куцукане.

— Хареса ли ти, Ръсел? Мислиш ли, че можеш да го продадеш?

— О, да! — сега главата на Ръсел се заклати нагоре-надолу. — Ще се обадя на Ерик Нелус30, той е човекът за тая работа.

— Такъв те обичам — рече господин Ф.

— Господин Фъджпакър?

— Да, Ръсел?

— Извинявайте, дето, нали разбирате… дето се държах грубо и въобще.

— Забрави го, момчето ми. Просто беше прекалил с работата. Сега всички ще ти помогнем.

— Страхотно. Просто страхотно.

— Веднага щом завършим филма, ще ти помогнем с маркетинга.

— Да го завършите ли? — попита Ръсел. — Но той нали е завършен?

— Ти сигурно се шегуваш, млади момко. Че това е само горе-долу половината от него. В него трябва да влязат още много неща. Важните неща. Значимите неща.

Сърцето на Ръсел се изниза през подметките му. Важните неща? Значимите неща?

— Да не би…? — горната устна на Ръсел затрепера. — Да не би да са онези? — успя да промълви той. — Да не би да е онова, дето се разказва за мен? Да не би онова нещо? О, не, не и онова.

Ърни поклати беловласата си глава.

— За какво ми приказваш, Ръсел? Никъде не се разправя за тебе. И никакво нещо няма. Каквото и да е това нещо. Други сцени придават плът на изпълненията.

— Но нали не са за мен? И за нещото?

— Не, Ръсел.

— Пфу! Е, не знам как би могъл да усъвършенстваш съвършеното, а филмът беше най-близкото до съвършенството нещо, което някога съм гледал.

— Никак даже не е. Ще стане много по-хубав, като му сложим и останалото.

— Е — Ръсел пак поклати глава, — ще се подготвя за нещо невероятно.

— И ще го видиш — старият Ърни се усмихна и оголи цяла уста хлътнали венци. — Чакай само да видиш груповото изнасилване в рокерската кръчма и изпозастреляните с миникартечницата „Дженерал електрик“, и онзи епизод, когато канибалската секта нахлува в манастира, и невероятния епизод със забавени кадри, където избягалият психопат взема лозарската ножица и я забива право в…