Нострадамус ми изяде хамстера
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нострадамус ми изяде хамстера». Краткое содержание книги:
Та това дори не е половината от всичко!
И всички те викаха ура и пееха „Той наш другар е и добър, и весел“, макар вече да бяха стигнали до „И всички ние го твърдим“.
— Какво става? — Ръсел ги огледа подозрително. Все още не беше съвсем убеден.
— Всичко е заради тебе — Боби Бой се пресегна да потупа Ръсел по гърба, но после му дойде друг акъл. — В края на краищата ако не беше спечелил от Националната лотария и не беше вложил печалбата във филма, за да помогнеш на господин Фъджпакър да издрапа и да спасиш „Емпориум“, нищо от това нямаше да го бъде.
— Идеално сте го изпипали — смънка Ръсел под носа си. — Едно нещо не сте изпуснали.
— Какво, какво?
— О, нищо, нищо.
— Е, ела си вземи сандвич и сядай да гледаш.
— Хип-хип-ура! — ревнаха всички присъстващи с изключение на Ръсел, който местеше поглед от един на друг и се тревожеше. О, да, тревожеше се и още как и освен това беше в състояние на стрес. И в главата му се въртяха много мисли.
И една от многото мисли, които се въртяха, беше…
„Ами ако сънувам всичко това?“
Макар да беше доста объркан, все още бе сигурен, че онова другото не го е сънувал. Така че ако случаят беше такъв, трябваше да сънува това.
А ако сънуваше това, то никой не можеше да му навреди, а щом знаеше, че сънува, можеше да прави, кажи-речи, каквото си ще.
— Добре — рече Ръсел. — Хубаво. Благодаря много на всички. Всички вие сте много любезни. Може ли малко от онова шампанско? А, Джули, добре изглеждаш. Какво ще кажеш след филма да наминеш към нас за малко секс?
Челюстта на Джули увисна.
— И на орален секс кандисвам — додаде Ръсел. — Значи, разбрахме се.
Тълпата се раздели пред него и той се отправи към масата. Хората се споглеждаха и свиваха рамене.
— Напоследък работеше твърде много — обади се господин Фъджпакър.
— Хей, Фъджи — Ръсел потупа другарски старика по гърба така, че онзи се завъртя като пумпал. — Как е хавата, сатанинско изчадие такова?
— Мрън-мрън-мрън — замърмори тълпата.
— Преработил си се. — Господин Ф. се помъчи да се изправи. — Обикновено не е такъв, както знаем ние, които го познаваме и обичаме. Това съвсем не подобава на характера му.
Ръсел смигна на Ърнест и му пошушна на ухото:
— Ще видиш ти един „характер“, дърто копеле такова. Сега пускай филма.
— Да, да — Ърнест заприпка покрай Ръсел. — Седни, момчето ми. Най-отпред.
— Да, да, и ти, и оня в черно да сте ми зад гърба — няма да стане.
— Тогава седни където си искаш.
— Най-отзад.
— Щом искаш. Е, всички да сядат. Боби Бой, кажи на техниците да включат машината и ела да седнеш при мен най-отпред.
Тълпата, донякъде озадачена, взе да се блъска, за да докопа най-хубавите места. Мамчето на Ръсел закърши ръце и заклати беловласата си глава. Сестрата, за която Ръсел бе сигурен, че живее в Австралия, каза:
— Типично! — Но дали това се отнасяше за объркания народ, който се блъскаше, или за Ръсел, трябва да остане недоизяснено.
Когато блъсканицата престана и всеки се бе настанил на някое място, светлините угаснаха и екранът светна.
„ЕДНА ПРОДУКЦИЯ НА РЪСЕЛ ЛЮБЕЙЗЪН28
в сътрудничество с
ФЪДЖПАКЪР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ПИКЧЪРС
представя…“
— НОСТРАДАМУС МИ ИЗЯДЕ ХАМСТЕРА — обади се Ръсел.
— Ъ? — възкликна Ръсел. — К’ъв дъжд?!
— Шшшшт! — обади се Ръселовото мамче.
— Типично — каза сестра му.
Ръсел се облегна назад, сръбна си от шампанското и продължи да гледа, а филмът се разгръщаше пред него.
Боби Бой играеше ролята на чирака на сляп часовникар. Времето беше настоящето, мястото — Брентфорд. Бизнесът на часовникаря западаше, а един лош предприемач правеше всичко по силите си, за да придобие сградата, да я разруши и да застрои парцела с някаква огромна корпорация.
Джули играеше секретарката на предприемача — жена с много власт, измъчвана от съвестта. Всъщност всички в тоя филм май ги мъчеше съвестта. Часовникарят криеше някаква ужасна тайна от миналото си. Чиракът му, макар и на повърхността да се преструваше, че е на страната на стареца, всъщност кроеше планове как да го продаде. Предприемачът беше влюбен в Джули, но беше сторил нещо ужасно на брат й, какъвто тя изобщо не знаеше, че има. А Джули при една случайна среща се бе влюбила в Боби Бой, без и двамата да знаят кой е другият. По отношение на стреса — имаше го достатъчно, че да зарадва сърцето на всеки холивудски продуцент, а сюжетът, великолепно изпипан, най-накрая доведе до развръзка, толкова уместна и трогателна, че и едно сухо око не остана.
28
Значи така се бил казвал.