Козовете на съдбата [bg]

— Ще изпратя да те повикат — каза Рандъм и се върна при хората, които го очакваха.

Неговият отговор зачеркна само едно от моите предположения относно Мег Девлин и ме накара да реша окончателно, че трябва да направя всичко възможно, за да се срещна отново с нея.

Утеших нервите си с поредното блюдо от масата. Малко след това в трапезарията влезе Флора, огледа оформилите се групички, заобиколи ги една по една и седна при мен на дивана до прозореца.

— Точно сега човек може да се вреди при Рандъм само с предварително уговорена аудиенция — каза тя.

— Права си — отвърнах аз. — Да ти донеса ли нещо за ядене или пиене?

— Не сега. Може би ти ще успееш да ми помогнеш. Нали си магьосник.

Уводът хич не ми хареса, но все пак попитах:

— Какъв е проблемът?

— Отидох до покоите на Блийс, за да проверя дали няма да иска да слезе долу, но го нямаше.

— Вратата му не беше ли заключена? Повечето членове на семейството не пропускат да го направят.

— Беше, при това отвътре. Това значи, че най-вероятно е използвал Картите. Когато не отговори на почукването ми, разбих вратата. Реших, че не е изключено да са се опитали отново да го убият.

— А защо ти е притрябвал точно магьосник?

— Можеш ли да го проследиш?

— Картите не оставят следи — казах аз. — Но дори това да се окаже по силите ми, не съм съвсем сигурен, че бих искал да го направя. Той знае какво прави и очевидно е пожелал да тръгне сам.

— Ами ако е замесен? Двамата с Кейн бяха един срещу друг последния път.

— Ако Кейн е замесен в нещо опасно, ние всички би трябвало да се радваме, че вече не е тук.

— Последно — не можеш да ми помогнеш или просто не искаш?

Кимнах.

— И двете едновременно, струва ми се. Освен това подобни решения би трябвало да взема Рандъм, не мислиш ли?

— Може би.

— Предлагам ти да поговориш първо с него. Няма смисъл да тревожим останалите без сериозно основание. Бих могъл да му го кажа и аз, ако така предпочиташ. При първа възможност ще разговарям с него.

— И за какво?

Ох.

— Не съм съвсем сигурен — казах аз. — Мисля, че Рандъм иска да ми каже нещо или пък смята да ми зададе някои въпроси.

Тя ме огледа изпитателно.

— Между другото, ние двамата още не сме си поговорили — каза тя след това.

— Смятай, че в момента го правим.

— Добре. Разкажи ми за проблемите, които си имал на една от моите любими сенки.

— Защо не — отвърнах и аз и се заех още веднъж да изложа проклетото нещо. Този път обаче имах чувството, че ще ми е за последно. Разбереше ли веднъж Флора, че информацията е поверителна, моят разказ щеше да престане да бъде тайна за един куп хора.

Оказа се, че Флора не разполага с полезна информация по моя случай, която да иска да сподели. След като привърших, двамата си побъбрихме още известно време, предимно за местните клюки, след което тя най-накрая реши да хапне нещо, отплува към масата и не се мярна повече.

Говорих и с някои от останалите — за Кейн, за баща ми. Не успях да чуя нищо ново. Запознах се с един куп хора, които не бях срещал до момента. Известно време се опитвах да запаметя лавината от нови имена и връзки, тъй като не се сещах за нищо по-интересно, с което да се захвана.