Козовете на съдбата [bg]

— Успя ли да го улучиш? — попитах Рандъм. Той сви рамене и свали ръката си. Рубинът бе престанал да пулсира.

— Всички да станат! — извика Рандъм. — Продължаваме с погребението!

Така и направихме. Не последваха нови инциденти и оттук-нататък всичко протече по предварителния план.

Докато полагаха тялото в саркофага, моите мисли, а вероятно и тези на всички останали, вече се въртяха около предположенията за настоящата семейна игричка. Дали човекът с бомбата беше някой от отсъстващите ми роднини? Ако беше така, то защо? Какви можеха да бъдат евентуалните мотиви на всеки един от тях? Дали ставаше въпрос за заговор? Или пък някаква външна сила носеше отговорността за случилото се? В такъв случай как бяха успели да се доберат до складираното тук взривно вещество? А може би го бяха открили на друго място? Ами ако някой от местните бе изнамерил подходящата формула? Ако пък ставаше въпрос за външна сила, от какъв мотив беше движена тя и откъде идваше? Дали някой от нас би могъл да привлече за това някой чужденец? А защо?

Докато минавахме край Кейн, за да се сбогуваме, съзнанието ми се насочи към неговата личност, но по-скоро защото той можеше да се окаже частица от пъзела, а не от прилив на роднинска привързаност. Не бях го познавал достатъчно добре, за да може смъртта му да ме разчувства дотолкова. Повечето от останалите ми роднини смятаха Кейн за доста труден за общуване човек. Той беше смел и циничен, а в известна степен и жесток. Беше успял да си създаде доста врагове през годините и дори се гордееше с това. Винаги се бе държал коректно с мен, но в края на краищата нашите интереси никога не се бяха пресичали. Затова аз изпитвах особено дълбоки чувства към него, за разлика от повечето членове на семейството. Едно от изключенията беше Джулиан, но при него това личеше далеч по-малко, отколкото при мен. Всъщност никой не беше съвсем наясно какво точно изпитва Джулиан към когото и да е. Кейн… щеше ми се да те бях опознал по-добре. Това, че ти си кръстосвал по пътища, за които аз не знам нищо, ме отдалечава твърде много от теб.

Когато след това се отправихме към двореца, за да хапнем и пийнем, аз за пореден път се зачудих каква би могла да бъде връзката между моите проблеми и тези на всички останали. Усещах, че те несъмнено са свързани. Колкото до малките връзки, те никога не са ме безпокоили, но големите връзки са нещо по-сериозно.

Ами Мег Девлин? Дали и тя не знаеше нещо по въпроса? Това съвсем не беше изключено. Много му здраве на съпруга, си помислих аз, скоро ще се срещнем пак. Много скоро.