Козовете на съдбата [bg]

На практика коронованият крал на Амбър е и негов първосвещеник, но въпреки това Рандъм прочете само първия и последния абзац от главата, посветена на Покойните Принцове в Книгата на Еднорога, като остави Жерар да ръководи останалата част от службата, защото именно той бе познавал Кейн най-добре от всички ни. И тъй, боботещият глас на Жерар изпълваше малката каменна постройка, редейки изречение след изречение от дългите пасажи, в които се говореше за морето и преходността на нещата. Казват, че мислите в Книгата били изписани лично от ръката на Дуоркин в дните, когато той все още е бил на себе си, и принадлежали на самия Еднорог. Може и така да е. Това е станало преди да се родя. Казват също така, че всички ние сме потомци на Дуоркин и Еднорога, което извиква в съзнанието ми разни необичайни видения. Но нима произходът на всяко нещо не се изгубва рано или късно в мъглата на миналото, за да се превърне в мит? Кой знае. Както вече казах, по онова време не съм бил роден.

— …И всички неща се завръщат при морето — тъкмо произнасяше Жерар. Огледах се наоколо. Освен членовете на семейството, на службата присъстваха още около четирийсет-петдесет души — предимно благородници от Амбър, както и няколко търговци, които бяха поддържали дружески отношения с Кейн. Имаше и представители на кралства от близките Сенки, където Кейн бе прекарал известно време по официални или лични дела, и естествено Винта Байл. Бил също бе проявил желание да присъства и сега стоеше от лявата ми страна. От дясната ми страна беше застанал Мартин. Файона и Блийс не бяха в параклиса. Блийс се бе извинил, че няма да дойде, като бе посочил за причина скорошното си раняване. Файона просто бе изчезнала. Рандъм така и не бе успял да я открие на сутринта. Джулиан бе напуснал службата някъде по средата, за да провери постовете наоколо, тъй като някой бе отбелязал, че случаят е идеален за покушение над цялото семейство. На стратегически точки по брега бяха разположени патрули от хората на Джулиан, въоръжени с по един къс меч, кинжал и голям лък. От време на време до нас долиташе откъслечният лай на неговите ураганни хрътки, който в съчетание с шума на вълните, вятъра и усещането за преходност, присъщо на всяко погребение, създаваше тягостна и изнервяща атмосфера. Чудех се къде ли е отишла Файона. Страхът от евентуален капан ли я бе прогонил? Или може би нещо свързано с предишната вечер? А Бенедикт… той просто бе предал на Рандъм, че ужасно съжалява, но няма да успее да пристигне навреме, заради неочаквано изникнал проблем. Луела така и не се бе появила и никой не бе успял да се свърже с нея чрез Картата й. Флора бе застанала малко по-напред и вляво от мен. Тя изглеждаше чудесно и в черно, което сама разбираше много добре. Не знам, може и да ми се струваше, но като че ли беше по-неспокойна и замислена от обикновено.

След като службата приключи, ние излязохме един по един. Четирима моряци изнесоха ковчега на Кейн и поеха към пещерата, където бе поставен неговият саркофаг, а зад тях тръгна процесията. Част от охраната на Джулиан ни придружи като въоръжен ескорт.