Храмът на Хор
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на Хор». Краткое содержание книги:
Британецът Пол Дохърти, професионален историк и ерудит в областта на египтологията, чрез екзотичните си сюжети увлекателно пресъздава една от най-непознатите вълнуващи епохи от историята на древен Египет.
На власт са фараоните на Новото царство (XVI–XI в. пр.Хр.), а дъщерята на великия Тутмос I — Хатусу се бори за надмощие. В „Храмът на Хор“, втората част на поредицата „Египетски загадки“, кълбото на политическата конспирация отново трябва да бъде разплетено от египетския Шерлок Холмс — съдията Амеротке. В Тива, столицата на могъщото египетско царство, един след друг гинат учени, звездобройци, жреци, архивари и техните слуги. Кървавите екзекуции заплашват да пометат крехката хегемония на владетелката Хатусу. Някой всячески се мъчи да дискредитира еманципираната фараонка. А тронът й и без това се клати заради несъгласието на догматичната аристокрация Египет да бъде управляван от жена. Хатусу всъщност е антична феминистка — тя протяга ръце към короната не от себична алчност, а за да защити достойнството си на фараонска дъщеря и да докаже космогоничната си предопределеност да седне на трона. „Храмът на Хор“ със сигурност ще задоволи претенциите на ценителите на изисканото криминале в стил Конан Дойл и Агата Кристи, но без съмнение ще допадне и на феновете на екшъна и зрелищните сюжети.
В книгата има и психология, и мистерия, и каскади, и екзотика, и възмездие. „Египетски загадки“ безспорно има и поучителен ефект: Пол Дохърти доказва, че политическата конспирация е старинно занятие и днешните интриги във върховете на властта по света и у нас си имат своя исторически праобраз.
На няколко пъти бе викан от различни ловци и трябваше да върви по блоковете, за да види какво са открили. Валу категорично отказа да го придружи. Повечето пъти кучетата се бяха натъкнали на останки от дрехи и пожълтели кости на отдавна загинали жертви. Слънцето стана по-силно, излъчваната от гранита жега бе непоносима. Амеротке заповяда върху стените да се изкачат и войници с мехове с вода. Тъкмо тръгна обратно към оазиса, когато в този миг чу ужасен вой, сякаш едно от кучетата бе тежко ранено. Ловците и войниците също се развикаха. Съдията се втурна натам, прескачайки по няколко блока. Един от ловците махаше възбудено. Амеротке и неколцина от другите водачи на кучета стигнаха почти до центъра на лабиринта. Войникът опъваше каишката с все сила и крещеше за помощ. Съдията стигна до него и се взря надолу. Кучето потъваше в пясъците, виждаха се само главата и предните му лапи. Един от войниците понечи да скочи, но Амеротке го хвана за рамото.
— Не бъди глупав! — извика той. — Ямата ще те засмуче!
Опитаха се да измъкнат мастифа, но стана ясно, че ямата е по-широка, отколкото очакваха. Хвърлиха още въжета и с пот и ругатни успяха да извадят горкото животно. Издърпаха го върху блоковете. То беше полудяло от страх, а козината му беше протрита и охлузена там, където въжетата се бяха впили в тялото му. Амеротке заповяда да отнесат мастифа в оазиса и извика на останалите ловци да се връщат. Донесоха копия, за да пробват земята. Тесният проход по нищо не се различаваше от останалите. На няколко метра от завоя беше каменист и твърд, но навътре преминаваше в пясък и в средата копията потъваха безследно.
— Сякаш няма дъно — прошепна един войник.
— Съмнявам се — отвърна Амеротке. — В пустинята има подвижни пясъци, но всъщност представляват само дерета, пълни с нестабилни шисти. В миналото Залата на подземния свят е била граничен пост. Вероятно това е килия или тъмница, която при земетресението се е запълнила с пясък… И така се е превърнала в смъртоносен капан. Нищо чудно, че малцина са излезли от лабиринта. Дори да са запазвали присъствие на духа, дори да са издържали на ужасната жега, накрая все пак са стигали дотук… — и посочи назад през рамо: — Забелязахте ли как всички тунели водят насам? Шансът да избегнеш капана е минимален.
Някой го извика по име. Валу неохотно крачеше към него, в едната ръка държейки слънчобран, а с другата пазейки равновесие.
— Чух, чух какво се е случило… — царският обвинител избърса с длан рукналата от усилието да се задържи пот. Приведе се и се вгледа в основите на лабиринта. — М-да, капан от подземния свят! Само най-опитен и наблюдателен човек би забелязал промяната в земята. И дори тогава може да се окаже твърде късно… — той вдигна поглед към Амеротке. — Значи вие мислите, че изчезналите мъже са паднали тук?
— Ямата е достатъчно голяма и дълбока, за да погълне двама мъже и оръжията им.
Валу си пое дъх и изруга горещината. Изправи се.
— Май ще можем да оправдаем Рамос — каза той. — Но първо трябва да претърсим ямата.
— Ще е все едно да върнете водите на морето — измърмори съдията и сви рамене, — но може и да успеете. Зависи колко е дълбока. Ще вържем копията на пръти и ще ги забучим в земята. Ако ги извадим чисти, вероятно е твърде дълбока. Но ако по тях има следи от кръв…