Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
— Добре! Ще опитам. Ще се радвам да науча по-подробно, доколко сигурно ще се пазят тези хора.
— Да, да, татко, аз също искам да знам! — обади се Хосефа. — Ще имате ли добрината да покажете и на мен, сеньор?
— С удоволствие — отвърна старият. — Тук вдясно имам една двойна килия, сякаш правена тъкмо за такъв опит. Ще я отворя.
Хиларио издърпа двете резета на една врата и я отвори. Откри се килия — два метра широка, толкова дълга, а висока, колкото човек да може да седи седнал вътре. Подът беше каменен. Нямаше слама, рогозка, нито стомна или някакъв друг съд за пиене. Но на задната стена, приблизително на височината на шията и хълбоците, се забелязваха на две места по два обръча, които стояха отворени.
— В тези обръчи ли ще бъдат заключени пленниците? осведоми се Хосефа. — Ама те са отворени, пък и не виждам никакви катинари.
— Не са и необходими. Обръчите са свързани със секретен механизъм, с чиято помощ се заключват. И тъй, искате да се убедите, че оттук измъкване няма?
— Да, аз ще опитам — отвърна Хосефа. — Сетне ще имам по-голямо чувство за сигурност.
— Аз също — прибави Кортейо.
— Тогава елате! Седнете един до друг!
Те се подчиниха на нареждането. По две посягания от страна на стария и железните обръчи се сключиха около телата им.
— Чудесно! — ликуваше Хосефа. — Който седне тук, добре ще бъде пазен!
— Значи намирате тази килия за надеждно жилище? — изхили се Хиларио.
— Да — засмя се удовлетворен и Кортейо. — Затворниците никога няма да успеят да се измъкнат. Хайде сега отворете тези обръчи, достатъчно се насладихме на удобствата на това помещение.
— Но, сеньор, нали казахте, а и вашата дъщеря също, че сте доволни от това жилище?
— Е, да, да, доволни сме, че пленниците ще бъдат държани в такива килии. Или сигурно смятате, че като сме се наместили тук, и ще трябва да си останем?
— Да, действително така мисля.
Настъпи кратка пауза, възникнала от ужаса, сковал езиците на Хосефа и баща й. Едва сега добиха представа в какъв чудовищен капан се бяха натикали.
— Вие сте луд! — извика най-после Кортейо.
— Аз? О, не! Лудите сте вие, дето ми позволихте да ви спипам по един толкова глупав начин. Уверявам ви, че никога вече няма да напуснете тоя коптор.
Кортейо сметна за уместно да премине в умолителен тон:
— Не отивайте толкова далеч в шегите, сеньор! Вече знаем каквото искахме да знаем, а именно как се чувства човек, осъден да чезне в тая дупка.
— Не, още дълго няма да го знаете. Смъртта трябва сериозно да се всели в психиката, едва тогава вече ще знаете.
Хосефа нададе смразяващ вик. Беше напълно осъзнала какво й предстои.
— Сеньор, вие сте един изверг! Няма да посмеете да ни уморите! Не бих могла да го понеса!
— Тук сте съвсем права! — ухили се Хиларио. — Още никой не е понесъл умирачката.
— Но ние нищо не сме ви сторили!
— Така е. Ама аз искам да си получа възнаграждението, дето ви приютих. Смъкнах от плещите ви и вашите врагове. Те вече с нищо не могат да ви навредят. Да не мислите, че върша всичко това за тоя, дето духа?
— Тогава ни освободете! — извика Кортейо. — И аз ще ви възнаградя богато.
— Потрайте малко с предложенията си! Та нали още не сте наясно какво ще поискам.
— Ее, какво? — понита Кортейо, отправил очаквателен поглед към стария.
А онзи подхвърли с физиономия, сякаш се касаеше за нещо незначително:
— Искам от вас наследството на графовете Родриганда.
— Наследството…на…Родриганда? Какво ви прихвана? Вие сте базнадеждно невменяем!
— Не по-невменяем от вас, че нали и вие си бяхте внушил да сложите Родриганда в джоба си.
— Сеньор, вие сте един отвратителен мерзавец!
— Съветвам ви да бъдете малко по-умерен в изразите си. Вие самият сте най-големият мерзавец, който някога са виждали очите ми и аз ще извърша едно добро дело, като ви отнема плячката.
— Вие ме измамихте жестоко! Проклет бъдете, негодяй такъв!
— Не се горещете повече, и бездруго ще е напразно! Имам намерение да употребя богатството на Родриганда по-добре от вас, въобразил си да става президент. Един неизличимо глупав човек и президент! Ха-ха-ха! Ще ви кажа съвсем откровено, че имам известни планове, за чието провеждане богатствата на Родриганда ще ми дойдат добре дошли. Моят племенник Манфредо ще стане наместо вашия Алфонсо граф, а аз ще обера тлъстия каймак на млякото.
Всичко това им звучеше така възмутително, че не намираха думи за отговор. Но и Хиларио изглежда не очакваше такъв, защото вдигна лампата от земята, зарези вратата след себе си и се върна при Манфредо, останал при другите пленници. След като ги свалиха един по един в ходника и приковаха към стената на една обща килия, Хиларио даде заповед на племенника да занесе хляб и вода на затворниците и се качи в жилището си да изчака завръщането му. Онзи скоро се появи.