Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
— Ако наистина изглежда, че е започнала война, Ямаото няма ли да стане по-предпазлив? Ако го накараме да се укрие, задачата ни няма да се улесни, а точно обратното.
— Ако Ямаото се укрие пред китайската заплаха, рискува да бъде свален от своите. А ако прекъсне престъпната си дейност, някой друг ще я поеме. Твърде много играчи биха искали да заемат мястото му.
Тацу се закашля. Посочи шкафчето до леглото и помоли:
— Подай ми водата, ако обичаш.
Подадох му чашата и той бавно отпи със сламка, после ми я върна и благодари с кимване.
— Главното е едно — продължи той. — В момента Ямаото е в безопасност, защото около него нищо не се раздвижва. Ако искаш да създадеш възможности, трябва да предизвикаш движение. Покривайки другите позиции върху игралната дъска, той неминуемо ще отслаби своята.
Кимнах, виждайки в съсухреното му тяло все същия процъфтяващ манипулаторски дух, към който изпитвах едновременно гняв и възхищение.
Сякаш прочел мислите ми, той каза:
— Искам всичко това за себе си, Рейн-сан. Не се боя от смъртта. Боя се само да не умра, преди да довърша делото си. Но го искам и заради теб. Искам да имаш шанс да живееш със семейството си.
— Когато това приключи.
Той кимна.
— Когато приключи.
22.
Обиколих по улиците, за да се уверя, че някой не ме е проследил от болницата, после се обадих на Докс. Намерихме едно кафене и аз му разказах за какво съм разговарял с Тацу.
— Е, на мен ми звучи разумно — каза той, когато свърших.
Докс беше един от малцината ми познати, който можеше най-спокойно да нарече „разумен“ един план за отнемане на човешки живот.
— Знаеш, че няма да спечелим повече пари от това — отбелязах. — Не че ще ни трябват.
— Хей, без теб нямаше да съм днешният богаташ.
— Ако продължиш да се мотаеш с мен, може и да не доживееш да се порадваш на богатството.
— Готов съм да рискувам.
Кимнах.
— Добре. Ако искаме да създадем впечатлението, че из Япония върлува китайски снайперист, какви боеприпаси ще ни трябват?
— По дяволите, мой човек, в днешно време кажи-речи всички използват натовския калибър 7.62. И руската карабина „Драгунов“, и британската L96, и канадската СЗА1, и естествено разните американски и натовски модели. Китайските „Тип 79“ и „Тип 85“ са просто копия на „Драгунов“. Всички използват калибър 7.62.
— Значи нищо конкретно не може да се определи като китайско?
— А, имаш предвид куршуми с червено знаме с жълти звездички в ъгъла и ситен надпис „Произведено в Китай“? Не, такива рядко се мяркат.
Не обърнах внимание на иронията.
— Добре, така или иначе би станало подозрително, ако се опитаме да бъдем прекалено достоверни. Значи всяка карабина, стреляща с калибър 7.62, ще ни свърши работа.
— Е, лично аз си падам по модела НК PSG1, който използвах в Хонконг. Стреля с куршуми 7.62 и има пълнител за двайсет патрона. Намери ми такова нещо и ще направя сума ти поразии от цял километър. Или пък страховитата М40АЗ, тя също е добро оръжие. Като дърпаш спусъка, все едно счупваш стъклена пръчка.
— Ще видим какво може да уреди Канезаки.
— Ако му поискаш снайперска пушка, веднага ще разбере за кого е. Помниш ли как миналата година ни обвини, че сме се съюзили в Хонконг?
По дяволите, не бях помислил за това. При онази операция двамата с Докс се обединихме, за да премахнем един френско-арабски оръжеен търговец на име Белгази, а Канезаки осигури екипировката. Да, ако поисках от него снайперска карабина, все едно му поднасях визитната картичка на Докс.
Докс забеляза смущението ми и се разсмя.
— Не възразявам, мой човек, просто ти казвам. Половината работи, дето ги свърших през последните три години, бяха все за него. Нямам нищо против да знае, че съм замесен и в тази. Той е наясно, че ако ме ядоса, през остатъка от своя кратък и много тревожен живот непрестанно ще се озърта към покривите и ще се пита дали онзи сърбеж в тила му не е усещането как се усмихвам през оптическия мерник.
Кимнах.
— Добре. Но искам да го обработя по определен начин.
— Ти само кажи какъв е планът, готин, а аз ще изпълнявам.
Усмихнах се и си помислих: „Горкият Канезаки.“
23.
През този ден Ямаото се свърза с Големия Лю на два пъти. Нямаше какво да му съобщи, но беше важно да поддържа каналите за връзка открити, да покаже на китаеца, че е загрижен и владее положението.