Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
Приближих се до болницата и влязох все тъй предпазливо, както преди. Нямах проблеми. Телохранителят, когото видях последния път, отново стоеше пред вратата на Тацу. Като ме видя, той кимна и ме пусна да вляза.
Този път Тацу бе сам и спеше. Постоях и го огледах. Сега, без живия дух, който все още сияеше в зорките му очи, виждах болезнено ясно до каква степен болестта е съсипала тялото му. Изглеждаше смазан и слаб, без друга защита срещу многобройните врагове, трупани през целия му дълъг живот, освен един-единствен телохранител.
Той въздъхна и се изкашля, после отвори очи. Не пролича да е изненадан, че ме вижда да стоя над него.
— Дойде да видиш дали съм още жив? — попита с крива усмивка.
— Просто се чудех какво толкова е видяла жена ти в теб.
Той се изкиска.
— Не се вижда, чаршафите го закриват.
Не прозвуча в негов стил. Разсмях се.
— Ще ти повярвам на честна дума.
Той също се разсмя.
Седнах на стола до леглото и се приведох, за да говоря тихо.
— Трябва да ти кажа нещо.
— Да?
— Следващия път, когато имам работа с хората на Ямаото, ако са двестакилограмови сумисти, не се колебай да го споменеш. Може да има значение.
Тацу пак се разсмя.
— Някои неща остават незабелязани дори от мен.
— Да, отпускаш се. Но все пак мина добре.
— Да, вече чух.
Такъв си беше Тацу. Повален, но не и победен. Вдигнах вежди и той продължи:
— Моят информатор казва, че двамата, които снощи отишли в Уаджима да вземат пратката, не са се върнали.
— Така е.
Тацу ми разказа какво знае за станалото в Уаджима. Потвърдих, че информацията е вярна.
— Китайците са позеленели от яд — продължи той. — Здравата притискат Ямаото.
— А той?
— Протака. Казал на китайците, че търси двамата под дърво и камък и ще намери начин да поправи провала.
— А китайците вярват ли му?
— Не за дълго.
Кимнах.
— Според теб как ще постъпи Ямаото?
Тацу сви рамене.
— Ще убие Кито и Санада. Или те ще дойдат да му обяснят, или сам ще ги намери. Няма друг избор.
— Мислиш ли, че ще успее да ги открие? Те сигурно знаят какво ги чака.
— Може да дойдат сами. Може да са глупави, а и сто на сто са отчаяни. Но и да не дойдат, Ямаото ще разбере от познатите им къде могат да се укрият. А доколкото чух от теб, не са твърде незабележими.
Той замълча и аз усетих, че говоренето го изтощава. Придърпа от гърдите си кислородната маска и я намести върху носа си.
— Мразя го това скапано нещо — измърмори.
Помогнах му за кислорода.
— Значи, ако намери сумистите, Ямаото може да предотврати всичко, което се мъчим да предизвикаме?
Тацу ме погледна, но не отговори. Знаех какво прави. Искаше предложението да дойде от мен, за да не се чувствам манипулиран, да вярвам, че сам взимам решенията. Естествено, тъкмо това е най-тънката манипулация.
Но фактите си оставаха.
— Естествено, ако междувременно някой атакува якудза… — казах аз.
Тацу кимна.
— Ямаото ще изглежда глупав и слаб. Няма да има друг избор, освен да отвърне на удара. След това позициите ще се втвърдят и от двете страни.
— Ами ако заподозре, че всичко е нагласено?
— Вероятно вече подозира. Но какво може да стори? Когато играта загрубее, и от двете страни несъмнено ще се намерят разсъдливи хора. Винаги има такива. Но разсъдливите рядко надделяват над призивите за кървава мъст. Особено когато кръвопролитието е придружено от национална неприязън, каквато се разгаря в момента между Китай и Япония. Помисли си. Китайските парвенюта да убиват безнаказано хора от якудза на собствената им територия? Това би било нетърпимо за човек с ранга на Ямаото. След това реакцията вече няма да се нуждае от насърчаване. Ямаото просто няма да може да я спре.
— Добре. Но как това ще ми помогне да се добера до него!
— Ако започнеш да избиваш заместниците на Ямаото, ще го принудиш да поеме всекидневното ръководство на операциите. Това ще го изкара на открито.
— Няма ли просто да си назначи нови заместници?
Тацу направи класическата си гримаса на многострадално търпение пред моята отчайваща липса на съобразителност.
— Това не ти е „Дженерал Електрик“, Рейн-сан. Хора като Ямаото не обичат да правят планове кой да ги замества. Боят се, че това би породило стремеж някой да им заеме стола.
— Но рано или късно…
— Да, рано или късно Ямаото ще запълни овакантените места, но в разгара на войната срещу китайците ще се наложи да върши нещата сам. А ако самият той умре в хода на тази война, ще се знае ли кой точно го е убил? Може би китайците. Може би разочаровани или амбициозни елементи от собствената му организация. Ще има всякакви подозрения, но нито едно няма да падне върху теб. „Обединен бамбук“ няма причини да свърже смъртта на двама китайци в Ню Йорк със смъртта на Ямаото в Япония. Както и никой друг. Това може да е последната ти задача. После ще бъдеш свободен. Замислих се.