Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
— Виж какво, Рот. Не искам да ме арестуват тази вечер — никога не беше мислила, че е възможно да изрече подобно нещо. — Хайде да вървим. Преди някой да ни е открил.
Понечи да тръгне, но той хвана здраво ръката й.
— Още не го знаеш — каза мрачно той, — но си моя.
За секунда се люшна към него, но после поклати глава и вдигна ръце към лицето си, за да не го гледа.
Чувстваше се като белязана, но странното беше, че всъщност нямаше нищо против. Защото тя също го искаше.
От което нямаше да й стане по-добре, когато я вкарат в лудницата.
Господи, всичко така се беше объркало през последните два дни. Само ако можеше да върне часовника четиридесет и осем часа назад, към времето, когато седеше на бюрото си, а Дик, както обикновено, я сваляше.
Би променила две неща. Щеше да си поръча такси, вместо да потегли пеша за дома, и никога нямаше да попадне на Били Ридъл. И в мига, в който се озовеше в апартамента си, щеше да си стегне багажа и да отиде на мотел. А когато този облечен в кожа наркобос и донжуан дойдеше да я потърси, нямаше да знае къде е отишла.
Просто искаше да си върне предишния жалък, скучен живот. Толкова глупаво ли беше това? А доскоро смяташе, че единственото й спасение е да се отърве от този начин на живот.
— Бет — гласът му вече не беше толкова рязък. — Погледни ме.
Тя поклати глава. Той свали ръцете от лицето й.
— Всичко ще се оправи.
— Да бе. Сега сигурно пишат заповедта за ареста ми. А аз препускам наоколо с тип като теб. И всичко това, защото толкова много искам да разбера кои са починалите ми родители. Рискувам живота си заради съмнителния шанс да науча нещичко за тях. Казвам ти, от положението, в което съм, до твоето „всичко ще се оправи“ има много път.
Той погали с пръст бузата й.
— Няма да ти направя нищо лошо. Нито ще позволя някой друг да го стори.
Тя потърка чело и се запита дали някога отново ще се почувства нормална.
— Господи, така ми се иска никога да не се беше появявал на прага ми. Иска ми се никога да не бях виждала лицето ти.
Той отдръпна ръката си.
— Почти стигнахме — каза той кратко.
Бъч се отказа от опитите си да се изправи и се свлече на земята. Поседя малко, като просто поемаше и изпускаше дъх, без да помръдва тялото си. Причината не беше болката в главата му, въпреки че я усещаше. Не беше и слабостта в краката му, която също усещаше. Беше го срам.
Фактът, че го победи по-едър от него противник, не беше проблем, макар че егото му беше наранено. Не, причината беше, че изпорти работата и изложи на опасност живота на една млада жена. Когато се обади за иззетите оръжия, трябваше да поиска двама полицаи да го чакат пред вратата на участъка. Знаеше, че заподозреният е особено опасен, но беше прекалено сигурен, че ще успее да се справи с него. Да, справи се просто чудесно. Сритаха му задника. И сега Бет беше в ръцете на убиец. Бог знае какво я чакаше.
Бъч затвори очи и опря брадичка на коленете си. Гърлото адски го болеше, но всъщност го безпокоеше главата му. Проклетият му мозък не работеше. Мислите му бяха хаотични, възприятията му бяха объркани. Може би беше останал прекалено дълго време без приток на кислород и мозъкът му беше изключил. Опита се да събере мислите си, но затъна в още по-гъста мъгла. И тъй като мазохистичната страна на характера му избираше винаги най-подходящия момент, нерадостното му минало надигна грозната си глава.
От обърканата плетеница картини, които се въртяха в главата му, внезапно изплува една, която извика в очите му сълзи. Младо момиче на не повече от петнадесет години. Качва се в непозната кола. Маха му с ръка от прозореца и изчезва надолу по улицата.
По-голямата му сестра. Джейни. На следващата сутрин намериха тялото й в гората зад местното бейзболно игрище. Беше изнасилена, пребита и удушена. Не непременно в този ред. След отвличането й Бъч не можеше да спи през нощта. Минаха двадесет години, но все още не можеше да върне съня си.
Пред очите му изникна Бет, която го поглежда през рамо и тръгва със заподозрения. Фактът, че изчезна заедно с онзи убиец, беше единственото, което накара Бъч да се вдигне на крака и да се опита да се добере до участъка.
— Ей, О’Нийл! — по уличката се чуха тежките стъпки на Хосе. — Какво е станало с теб?
— Трябва да пуснем сводка до всички полицейски звена — това неговият глас ли беше? Беше прегракнал, все едно е бил на футболен мач и два часа е крещял, без да спира. — Бял мъж, висок към два метра, около сто и двадесет килограма. Облечен в черни кожени дрехи, носи тъмни очила, с дълга до раменете тъмна коса — Бъч протегна ръка и се подпря на стената, за да не падне. — Заподозреният не е въоръжен, защото отнех всичките му оръжия. Но без съмнение ще успее да се снабди с нови, преди да мине и час.