Чичо Фред през пролетта
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Чичо Фред през пролетта». Краткое содержание книги:
— Крайно.
— Предполагам, че не залагате?
— Много рядко, лорд Б.
— Но как се забавлявате?
— Обичам кротка игра на карти.
— Аз също. — Лорд Бошъм изгледа с нежно чувство сродната душа. Краставите магарета се бяха намерили. — Единственият проблем е, че за женения мъж е трудно да играе карти. Вие женен ли сте?
— Вдовец съм, лорд Б.
— Бих искал да не ме наричате „лорд Б.“. Звучи като че искате да ме наречете с лоша дума, но се сепвате овреме. Та докъде бях стигнал? А, да. Когато съм у дома, нямам възможност да се добера до игра на карти. Жена ми не дава.
— Има такива жени.
— Всички са такива. Започвате живота като навит, нетърпелив спортист, готов да заложи всичко на всичко, и изведнъж срещате момиче, в което се влюбвате, а когато изплувате от упойката, откривате, че не само сте женен, но сте и доживотно абониран за игра на бридж по три пенса за сто точки.
— Колко вярно — въздъхна господин Пот.
— Няма ги вече приятелските игрички, където всичко е разрешено освен хапането и бутилките.
— Ах! — рече господин Пот.
— Докато изчакваме натрапниците да наберат скорост, бихме могли да правим и по-тъпи неща — продължи лорд Бошъм — от една приятелска игричка на карти още сега.
— Щом негово благородие желае.
Лорд Бошъм примижа.
— Бих искал да не използвате този израз. Точно това казваше адвокатът ми на съдията всеки път, когато той го прекъсваше по време на съдебния процес срещу мен за неспазено обещание за женитба. Тъй че ако не възразявате, се въздържайте.
— Много добре, ваше благородие.
— Не ме наричайте и „ваше благородие“. Мразя тези официалности. Лицето ви ми допада… не, това е попреувеличено, но да речем, че ми допада характерът ви, по дяволите, и чувствам, че ще станем приятели. Наричайте ме Бошъм.
— Добре, Бошъм.
— Да позвъня ли за тесте карти?
— Не си правете труда, Бошъм. Имам у себе си.
Внезапната поява на поомазнена колода от потайностите на костюма на господин Пот заинтригува лорд Бошъм.
— Винаги ли носите у себе си карти?
— Когато пътувам — да. Обичам да си редя пасианси във влака.
— А знаете ли някакви игри?
— Обичам Черен Петър.
— Да, Черен Петър е прекрасна игра.
— И табланет.
— И тя не е лоша. Но мога да ви предложа нещо по-добро и от двете.
— Играли ли… — започна господин Пот.
— Играли ли сте… — започна и лорд Бошъм.
— Играли ли сте някога — завърши лорд Бошъм — игра, наречена Персийски монарси?
Очите на господин Пот се извъртяха към тавана и за кратко време той онемя. Устните му безмълвно шаваха. Вероятно произнасяше благодарствена молитва.
— Не — отвърна най-сетне. — Как се играе?
— Навремето много я играех — обясни лорд Бошъм, — макар напоследък да съм я поизоставил. Както вече казах, добрият женен мъж се съобразява с желанията на жена си. Ако е наблизо. Но сега не е и би било интересно да проверя дали съм запазил старите си умения.
— Името е много красиво — прошепна господин Пот, все още трудно контролиращ гласните си струни. — Трудно ли се учи?
— Ще ви обуча за минутка. По същество не се различава много от Сляп покер. Ето как става. Теглите карта, ако схващате мисълта ми, и другият също тегли карта, ако следите какво ви говоря. Тогава, ако картата, която сте изтеглили, е по-силна от тази на другия, печелите. И обратно, ако картата на другия е по-силна — губите.
Лорд Бошъм стрелна неспокоен поглед към господин Пот, сякаш се питаше дали не го е объркал. Но господин Пот очевидно го бе разбрал прекрасно.
— Мисля, че схващам идеята — рече той. — Във всеки случай ще разбера всичко в хода на играта. Хайде, благородни спортисте. Следвай тежненията на сърцето си и се не бой от нищо. Раз, два, и готово! Далеч от жената, далеч от злината! Ако не рискуваш, не печелиш!
— Имате странен начин на изразяване — отбеляза лорд Бошъм, — но без съмнение сърцето ви е златно. Започваме ли, Пот?
— Започваме, Бошъм!
Спускаше се здрач — мекият тайнствен здрач на английската пролетна вечер, — когато от парадния вход на замъка Бландингс излезе закръглена фигура и тръгна по алеята за коли. Беше Клод Пот, частен детектив, на път за „Гербът на Емсуърт“ да обърне едно-две. Беше уведомен, че бирата там е превъзходна. И ако ви се вижда странно, че някой, толкова скоро пристигнал в Маркет Бландингс, вече разполага с тази местна информация, това може да се обясни с факта, че първото нещо, което направи, след като седна в гаровото такси, беше да подпита Ед. Робинсън за мнението му по въпроса. Подобно на изследовател на дивата природа, господин Пот при пристигането си на непознато място винаги най-напред разузнаваше местата за водопой.