Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– Това момиче е една курва и аз няма да я допусна в дома на Създателя.
– Ти няма да я допуснеш? – попита Бруна. – Сега ти ли си Създателят?
– Не богохулствай на това място, стара жено – каза Стефни. – Думите му са написани, така че всички да ги видят.
Тя вдигна подвързаното с кожа томче на Канона, което разнасяше навсякъде.
– Развратниците и прелюбодейците крепят сполетялото ни Нашествие, а това доста точно описва тази уличница и майка ù.
– И къде ти е доказателството за престъплението ù? – попита Бруна.
Стефни се усмихна.
– Гаред се е похвалил за греха си на всеки, който е бил готов да го слуша – каза тя.
Бруна изръмжа и най-внезапно я цапардоса с тоягата си по главата, при което я събори на земята.
– Тръгнала си да порицаваш едно момиче, само защото някакво си момче се било похвалило, така ли? – кресна ù тя. – Фукните на момчетата струват колкото вятъра, дето ги разнася, и ти добре знаеш това!
– Всички знаят, че майка ù е курвата на селото – подсмихна се Стефни презрително. Струйка кръв потече по слепоочието ù: – Крушата не пада по-далеч от дървото!
Бруна завъртя тоягата си в рамото на Стефни и тя изпищя от болка.
– Хей, там! – извика Смит, тичайки към тях. – Стига толкова!
Пастир Майкъл го следваше по петите.
– Това тук е Свещен дом, не някаква си Анжиерска кръчма...
– А вие не се бъркайте в женските работи и ако си знаете интереса, стойте настрана! – сопна им се Бруна, с което им сви перките. След това пак се извърна към Стефни: – Ти ли ще им кажеш или аз да им кажа за твоя грях?
– Аз нямам грехове, вещице! – каза Стефни.
– Изродила съм всяко дете в това село – отвърна Бруна, достатъчно тихо, че да не чуят мъжете, – и въпреки слуховете, много добре виждам какво държа в ръцете си, особено ако то е бебе.
Стефни пребледня като платно и се обърна към мъжа си и пастира.
– Стойте настрана от това! – извика тя.
– Демоните да ме вземат, ако го направя! – извика Смит. Грабна тоягата на Бруна, като я издърпа и от ръцете на жена си: – Слушай добре, жено – рече той на Бруна, – билкарка или не, нямаш право да ходиш нагоре-надолу и да удряш когото свариш!
– О, ама жена ти може да ходи нагоре-надолу и да порицава когото свари, тъй ли? – сопна се Бруна.
Грабна обратно тоягата си от ръцете му и го прасна по главата. Смит залитна назад, потривайки глава.
– Добре – каза той, – опитах с добро.
Обикновено Смит казваше това преди да запретне ръкави и физически да изхвърли някого от кръчмата си. Не беше висок мъж, но набитото му телосложение беше яко, пък и през годините бе натрупал сериозен опит в разправите с пияни дървари.
Бруна не беше мускулест дървар, но не изглеждаше ни най-малко уплашена. И не отстъпи ни крачка назад, когато се Смит се втурна към нея.
– Хубаво! – извика тя. – Изхвърли ме! Сам си смеси билките! Двамцата със Стефни ще лекувате вътре хората, дето повръщат кръв и са хванали демонска треска! Сами си израждайте бебетата, като така и така сте почнали! Варете си свои лекове! Сами си прикадявайте с лековит тамян! За какво ви е да слушате вещицата?
– Наистина за какво? – попита Дарси.
Всички я зяпнаха, когато тя застана до Смит.
– Мога да смесвам билки и да израждам бебета толкова добре, колкото и тя – каза Дарси.
– Ха! – отвърна Бруна.
Дори Смит я погледна с недоверие. Дарси не им обърна внимание.
– Аз казвам, че е време за промяна – продължи тя. – Може и да нямам стогодишен опит като Бруна, но няма да тормозя всички наред.
Смит се почеса по брадичката и хвърли поглед към Бруна, която се кикотеше.
– Продължавай – предизвика я тя. – Почивката може и добре да ми дойде. Но да не идвате да ми плачете на рамото, когато свинята зашие това, дето е трябвало да го реже, и среже това, дето е било за шиене.
– Може би Дарси заслужава да ù се даде шанс – каза Смит.
– Тогава значи е решено! – каза Бруна и потропа с тояга по пода. – Погрижете се да уведомите и останалите в селото при кого да ходят за лековете си. Ще съм ви много признателна за спокойствието!
Тя се обърна към Лийша.
– Идвай, момиче, помогни на старата вещица да се прибере у дома.
Хвана ръката на Лийша и двете поеха към вратата.
Когато минаха покрай Стефни, обаче, Бруна спря, посочи я с тоягата си и прошепна нещо, което само трите жени можаха да чуят.
– Само още една дума да кажеш за това момиче или пък да позволиш друг да я хули, и цялото село ще разбере за срама ти.
Ужасеното изражение на Стефни преследваше Лийша през целия път до колибата на Бруна.