Защитения

– Виж ти, кой се е върнал – понесе се глас от вратата, – детето чудо.

Лийша вдигна поглед и видя Дарси, която стоеше на вратата на Свещения дом с наръч дърва за огрев. Жената не направи никакво усилие да прикрие неприязанта си към Лийша и можеше да бъде също толкова сраховита, колкото и Бруна, стига да поискаше. Лийша се беше опитала да я увери, че не представлява заплаха, но опитите за преговори сякаш само влошиха нещата. Дарси беше решила да не я харесва.

– Не вини Лийша, че е научила за два дни повече, отколкото ти за първата си година – сряза я Бруна, а Дарси тръшна дървата на земята и вдигна тежкия железен ръжен, за да разръчка огъня.

Лийша беше сигурна, че никога няма да се спогоди с Дарси, ако Бруна продължава да бърка с пръст в раната, но се зае да стрива билки за компреси. Неколцина от тези, които бяха получили изгаряния при нападението, бяха развили кожни инфекции и се нуждаеха от постоянна грижа. Но имаше и по-зле. Бруна бе ставала на два пъти от сън през нощта, за да се бори за живота им, но засега билките и уменията ù не даваха резултат.

Старицата беше поела пълен конрол над Свещения дом, разпореждаше се с пастир Майкъл и с останалите като с мливарийски слуги. Държеше Лийша постоянно до себе си, като не спираше да ù говори с храчливия си дрезгав глас, да ù обяснява за естеството на раните и свойствата на билките, които използваше за да ги лекува. Лийша я гледаше как реже и шие плът и усети, че стомахът ù притръпва към тези неща.

Сутринта изтля в следобед и Лийша се принуди насила да накара Бруна да поспре и да хапне. Другите може и да не забелязваха напрежението в дишането на старата жена или треперенето на ръцете ù, но Лийша го виждаше.

– За днес – толкова! – каза тя накрая и взе хаванчето и чукалото от ръцете на билкарката. Бруна я прониза с поглед.

– Върви да си починеш – каза Лийша.

– Коя си ти бе, моме, да ми... – започна Бруна и посегна към тоягата си.

Лийша познаваше този жест и беше по-бърза: грабна тоягата и я насочи право към орловия нос на Бруна.

– Ще имаш нов пристъп, ако не си починеш – смъмри я тя. – Извеждам те навън и никакви възражения! Стефни и Дарси могат да поемат нещата за час.

– Съмнявам се – промърмори Бруна, но позволи на Лийша да ù помогне да се изправи и да я отведе навън.

Слънцето беше високо в небето, а тревата около Свещения дом беше тучна и зелена, с изключение на няколкото парчета земя, овъглени от огнени демони. Лийша постла одеяло и помогна на Бруна да се отпусне върху него, а после донесе специален чай и мек хляб, който да не напряга малкото ù останали зъби.

Поседяха известно време в спокойно мълчание, като се наслаждаваха на топлия пролетен ден. Лийша си помисли, че не е било справедливо да сравнява майка си с Бруна. Кога за последен път двете с Илона бяха посядали заедно, за да си помълчат спокойно на слънце? Това беше ли се случвало някога въобще?

Хриплив звук я накара да се обърне и тя видя, че Бруна похърква. Усмихна се и зави жената с шала ù. Изпъна крака и забеляза Сайра и Мейри, които бродираха на тревата недалеч от нея. Те ù помахаха да дойде и се сместиха, за да ù направят място на одеялото си.