Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– Как върви билкарсвото? – попита Мейри.
– Изтощително – отвърна Лийша. – Къде е Бриана?
Момичетата се спогледаха и се разкискаха.
– Някъде в гората с Евин – каза Сайра.
Лийша цъкна с език.
– Това момиче ще свърши като Клариса – каза тя.
Сайра сви рамене.
– Бриана казва, че не можеш да презираш нещо, преди да си го пробвал.
– Ти да не си тръгнала да го пробваш? – попита Лийша.
– Мислиш си, че няма причина да не изчакаш – каза Сайра. – И аз така си мислех, преди да ми отнемат Джак. Сега бих дала всичко, ако можех да го имам поне веднъж преди да умре. Дори да родя неговото дете.
– Извинявай – каза Лийша.
– Няма нищо – отвърна тъжно Сайра. Лийша я прегърна и Мейри се присъедини.
– О, колко сладко! – чу се вик зад тях. – Аз също искам прегръдка!
Те погледнаха нагоре, точно когато Бриана се сгромоляса върху тях, и трите се натъркаляха на земята през смях.
– Днес си в добро настроение – каза Лийша.
– Малко палуване в гората помага – каза Бриана, като ù смигна и я сръчка в ребрата. – А, и – запя тя – Еееевин ми издааааадеее таааайнааа!
– Казвай бързо! – извикаха и трите момичета едновременно.
Бриана се разсмя и очите ù се стрелнаха към Лийша.
– Може би по-късно – каза тя. – Как се чувства чирачката на бабишкерата днес?
– Не съм ù чирачка, каквото и да си мисли Бруна – каза Лийша. – Ще поема работилницата на баща ми, след като се оженим с Гаред. Просто ù помагам с ранените.
– По-добре ти отколкото аз – каза Бриана. – Билкарсвото изглежда тежка работа. Изглеждаш ужасно. Наспа ли се снощи?
Лийша поклати глава.
– Подът до огнището не е удобен като леглото – каза тя.
– Нямам нищо против да спя на пода, ако тялото на Гаред ми беше одеяло – заяви Бриана.
– И какво точно би трябвало да значи това? – попита Лийша.
– Не се прави на глупава, Лийш – каза Бриана с нотка на раздразнение. – Ние сме ти приятелки.
Лийша се накокошини.
– Ако намекваш, че... !
– Свий перките, Лийша – каза Бриана. – Знам, че снощи Гаред те е имал. Надявах се, че ще ни кажеш честно за това.
Сайра и Мейри затаиха дъх, а Лийша ококори очи и лицето ù почервеня.
– Не е имал нищо подобно! – извика тя. – Кой ти каза това?
– Евин – усмихна се Бриана. – Каза, че Гаред се хвалил цял ден.
– Значи Гаред е пълен лъжец! – изкрещя Лийша. – Аз да не съм някоя уличница, която ходи нагоре-надолу да...
Лицето на Бриана помръкна, Лийша се сепна и покри уста.
– О, Бриана – каза я. – Извинявай много! Нямах предвид...
– Напротив, мисля, че го имаше – отвърна Бриана. – Мисля, че това беше единственото искрено нещо, което си казала днес.
Тя се изправи и изтупа полите си, а от обичайното ù добро настроение не бе останала ни следа.
– Хайде, момичета – каза тя. – Да отидем няккъде, където въздухът е по-чист.
Сайра и Мейри се спогледаха, след това погледнаха и Лийша, но Бриана вече вървеше и те бързо се изправиха, за да я последват. Лийша отвори уста, но така и не се сети какво да им каже.
– Лийша! – повика я Бруна.
Обърна се и видя как старата жена, подпряна на бастуна си, се мъчи да се изправи. Лийша хвърли огорчен поглед към своите отдалечаващи се приятелки и се втурна да помага на старицата.
Лийша чакаше, когато Гаред и Стийв се зададоха с небрежна крачка към къщата на баща ù. Шегуваха се и се смееха, и веселото им настроение даде на Лийша смелостта, от която се нуждаеше. Тя подхвана полите си в стегнати до бяло юмруци и тръгна към тях.
– Лийша! – приветства я Стийв с подигравателна усмивка. – Как е моята бъдеща дъщеря днес?
Той разпери широко ръце, сякаш готов да я помете с прегръдка. Лийша го игнорира, отиде право при Гаред и го зашлеви.
– Хей! – извика Гаред.
– Охо! – изсмя се Сийв.
Лийша го прикова с най-добрия кръвнишки поглед на майка си и той вдигна ръце в знак на помирение.
– Гле’ам, че имате нешо да си говорите – каза той – тъй че ви оставям.
Погледна Гаред и му смигна.
– Удоволствието си има цена – посъветва го той на тръгване.
Лийша се извърна рязко към Гаред и отново замахна към него. Той ù хвана китката и я стисна здраво.
– Лийша, спри! – настоя той.
Лийша игнорира болката в ръката си и го фрасна с коляно между краката. Дебелите ù поли омекотиха удара, но той се оказа достатъчен, за да прекъсне хватката на Гаред и да го събори на земята, докато стиска чатала си. Лийша го ритна, но Гаред беше покрит с дебел слой здрави мускули, а ръцете му защитаваха единственото място, което силата ù можеше да уязви.