Шифърът на Джеферсън
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692763
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Джеферсън». Краткое содержание книги:
Вашингтон
неделя, 9 септември, 0:10 ч. След полунощ
Касиопея завъртя ръчката на газта и моторът с рев се понесе по междущатска магистрала 95, на юг към Вирджиния. Едуин Дейвис ѝ беше предложил да си избере транспортно средство и тя се спря на мощния мотоциклет, собственост на Сикрет Сървис. А после беше подбрала и подходящото облекло – джинси, кожени ботуши и черен пуловер.
Все още изпитваше безпокойство от разговора си с Първата дама.
Оказа се, че Полин Даниълс е доста противоречива личност.
– Аз не мразя съпруга си – обяви тя.
– По-скоро го презирате – подхвърли Касиопея. – Но сдържате чувствата си цели трийсет години.
– Политиката е мощен наркотик – въздъхна по-възрастната жена. – Успехите в нея действат като успокоително. Обожание, уважение, необходимост – чувства, които могат да те накарат да забравиш. Понякога става така, че онези сред нас, които получават в изобилие подобни емоции, започват да вярват, че всички ги обичат и че светът не може да съществува без тях. Дори започват да вярват, че са предопределени за тази роля. Тук не става въпрос за президента на Съединените щати. Светът на политиците е голям толкова, колкото самите те си го направят.
Моторът продължаваше да се носи напред по черния асфалт. По това време трафикът не беше особено интензивен и водачите на тежкотоварните камиони се възползваха.
– Когато Мери умря, Дани беше градски съветник – продължи Полин. – Следващата година стана кмет, а после щатски сенатор и губернатор. Имах чувството, че семейната ни трагедия даде старт на бързата му политическа кариера. Той давеше мъката си в политиката, която се оказа достатъчно успокоително за него. Но не и за мен.
– Говорили ли сте някога по този въпрос? Опитахте ли се да го разрешите?
– Не – въздъхна Първата дама. – Той е друг човек. Нито веднъж не спомена името на Мери след погребението ѝ. Сякаш изобщо не беше съществувала.
– Но при вас не се получи така.
– Не. Страхувам се, че и аз не бях безразлична към политиката. Издигах се постепенно заедно с Дани. – Тези думи бяха изречени толкова тихо, че Касиопея се зачуди дали изобщо ги е чула. Към кого се обръщаше тази жена? – Дано Бог ми прости, но аз се опитах да забравя дъщеря си… – Уморените ѝ очи се изпълниха със сълзи. – Само се опитах, но не успях.
– Защо ми разказвате всичко това?
– Защото Едуин ме увери, че сте добър човек. А аз му вярвам, защото и той е добър човек. Може би е време да се освободя от това тежко бреме. Чувствам се страшно уморена.
– Какво искате да кажете?
Първата дама забави отговора си.
– Постепенно свикнах с мисълта, че Дани ще бъде около мен – върна се към равния тон тя. – Защото винаги е бил.
Но Касиопея ясно долови неизказаното. Тази жена продължаваше да го вини за смъртта на дъщеря им. Всеки ден, всяка нощ.
– А когато ми съобщиха, че някой се е опитал да го убие…
Младата жена затаи дъх в очакване на продължението.
– Аз открих, че изпитвам радост…
Профуча покрай някаква кола и навлезе във Вирджиния. До Фредериксбърг оставаха четирийсет километра.
– Животът с Дани не е лесен – продължи Полин. – Той има качеството да класифицира нещата и няма никакъв проблем да се прехвърля от едно към друго. Предполагам, че именно това го прави добър лидер. Върши го без никакви емоции.
Което не е задължително, съгласи се мислено Касиопея. Същото казваха и за нея. Веднъж дори Котън я укори за равнодушието, което демонстрираше. Но това съвсем не означаваше, че не изпитва чувства.
– Той не отиде на гроба ѝ – добави Първата дама. – Нито веднъж след погребението насам. В пожара изгубихме всичко. Цялата къща стана на пепел, включително и стаята на Мери. Не ни остана дори една нейна снимка. Аз обаче имах чувството, че той е доволен. Не му трябваха никакви спомени.
– За разлика от вас.
Потъмнелите от болка очи се спряха върху лицето ѝ.
– Може би сте права.
Касиопея вдигна глава към небето. Тъмни облаци скриваха звездите, но дъждът вече беше спрял. Асфалтът беше мокър, а тя пътуваше към място, което нямаше никакво желание да посещава. Но Полин Даниълс бе споделила с нея нещо, известно само на още двама души. Никой от тях не беше Дани Даниълс. Преди да тръгне, президентът се бе опитал да разбере къде отива.