Шифърът на Джеферсън

Касиопея мълчеше и чакаше.

– Да, направих го.

Малоун се шмугна зад колата и измъкна полуавтоматичния пистолет, с който го бяха снабдили от Сикрет Сървис. Беше готов за подобен развой на събитията, но не очакваше те да се случат толкова бързо. Колата забави ход, позволявайки на ръката с пистолета от страничното стъкло да произведе три изстрела. Оръжието беше оборудвано със заглушител и изстрелите прозвучаха по-скоро като пукот на детско пищовче, отколкото като стрелба от мощно оръжие. Колата спря на около петдесетина метра.

От нея изскочиха двама мъже – единият от вратата откъм шофьора, а другият от тази зад нея. И двамата бяха въоръжени. Решил да не им дава време за размисъл, Малоун простреля в бедрото по-близкия от тях. Той извика от болка и рухна на асфалта. Другият светкавично потърси укритие зад колата.

Дъждът се усили. Тежките капки шибаха лицето на Малоун. Очите му светкавично огледаха околността, търсейки други заплахи. Не откриха такива. Вместо да се прицели във въоръжения противник, той обърна дулото към отворената врата откъм шофьора и натисна спусъка.

Хейл остави слушалката. Разбира се, не повярва на нито една дума, изречена от Карбонел. Тази жена просто имаше нужда от малко време.

Той също. Беше дълбоко разтревожен от факта, че е научила за неотдавнашното убийство в открито море. Това доказваше, че между тях има шпионин.

Който трябваше да бъде обезвреден.

Започна да прехвърля в съзнанието си всички моряци от екипажа на "Адвенчър". Много от тях изпълняваха и други функции на територията на имението, включително в леярната, където Нокс беше изработил оръжията с дистанционно управление. Всеки получаваше дял от годишната печалба на Общността. Но един от тях беше станал предател. От това най-много го болеше. Трябваше да бъде въздадено правосъдие.

Уставът изискваше справедлив процес. Обвиняемият трябваше да бъде изправен пред съдебен състав, съставен от членове на екипажа, включително капитана, и председателстван от боцмана. Съдбата му щеше да се реши чрез обикновено мнозинство, а ако бъдеше признат за виновен, присъдата щеше да бъде само една. Смърт. Бавна и мъчителна.

Хейл си спомни разказа на баща си за някакъв предател, осъден преди много години. Прибегнали до един от старите способи: удар с усукан камшик от всеки член на екипажа, само по веднъж. Осъденият бил мъртъв още преди да се изредят половината моряци.

Реши, че няма смисъл да чака боцмана. Вече минаваше полунощ, но секретарят му със сигурност беше на поста си. Той никога не се оттегляше преди Хейл. Повика го на висок глас. Минута по-късно вратата се отвори.

– Свикай членовете на екипажа! – заповяда Хейл. – Веднага!

Касиопея запази спокойствие. Очевидно предчувствието на Дани Даниълс се беше оказало вярно.

– Омъжена ли сте? – попита Първата дама.

Гостенката ѝ поклати глава.

– А имате ли човек, на когото държите?

Тя кимна.

– Обичате ли го?

– Казах му, че го обичам.

– А наистина ли изпитвате подобни чувства към него?