Шифърът на Джеферсън

– Много лесно го отписа – отбеляза на глас той.

– А ти какво искаш? Може би още един свидетел, който да те предаде?

Не, той беше далеч от подобна мисъл. И затова бе направил онова, което се очакваше от него.

– Щеше ли да ме ликвидираш в Ню Йорк?

– Какво говориш – усмихна се тя. – Направих ти подарък. Нещо като застраховка, в случай че не предприемеш нищо срещу Парът.

Той неразбиращо я погледна.

– Как иначе да прикрия факта, че си предал най-близките си хора, освен като те изправя срещу директна заплаха? Разбира се, с надеждата да я отстраниш.

– Значи цялата работа е била театър?

– Не и от гледна точка на агентите. Те не знаеха нищо. Задачата им беше да те спрат и толкова. Но аз бях убедена, че ще се справиш.

– Значи пожертва и тях, така ли? Нима изобщо не ти пука за хората, с които работиш?

– Те получиха абсолютен шанс да се справят с теб – сви рамене Карбонел. – Петима срещу един. Не съм виновна, че се провалиха.

Дяволска жена! Нищо от казаното не беше задължително да се случи. Или беше? И двата инцидента представляваха отлично прикритие за него.

– Капитан Хейл и останалите членове на Общността са изпаднали в паника – изтъкна тя. – Но по всичко личи, че тяхната ефективност е не по-малка от тази на специалните служби.

На това нямаше как да възрази. Тези хора действително ставаха все по-войнствени и ирационални. Той вече знаеше, че Хейл беше умъртвил своя счетоводител. Кой ли щеше да бъде следващият?

– Хейл много иска да се сдобие с ключа за шифъра, но аз не съм много склонна да му го дам – подхвърли Карбонел.

– Ами недей тогава.

– Де да беше толкова лесно – въздъхна тя.

– Отново ти напомням, че спираме дотук. Изпълних своите задължения.

– А пък аз записах всичките разговори между нас, включително и този, който водим в момента. Твоите капитани със сигурност ще проявят интерес към тях.

– Не се ли страхуваш, че мога да те убия?

– Не съм сама.

Нокс машинално се огледа и бавно осъзна, че ако капитаните научеха за предателството му, нищо нямаше да го спаси. Макар че се наричаха капери, у всеки от тях беше останало по нещо пиратско. Най-вече отношението към предателството, което трябваше да се наказва жестоко. Колкото по-висок пост заемаше предателят, толкова по-жестоко и дори гротескно трябваше да бъде неговото наказание.

– Не се безпокой, Клифърд – най-после прекъсна мълчанието Карбонел. – Аз ти направих и още една услуга.

Той очаквателно я погледна.

– Осигурих си още един информатор. Той ми дава сведения отделно от теб.

Това беше новина.

– Току-що го продадох на Хейл – добави тя.

А той се беше чудил как да удовлетвори желанието на капитана да открие шпионина.

– Искам нещо съвсем дребно, за да изразиш благодарността си.

Тази жена слагаше цена на всеки свой жест.

– Да убиеш Стефани Нел – добави тя.