Праскови за кюрето

– Къде е Дуа сега? – попитах.

– Вкъщи, при майка си, помага в домакинството. Излиза само когато майка ѝ спи.

– Къде живеят?

– У Соня, разбира се. Но мама не ме пуска да играя там. Затова с Дуа си играем другаде. Имаме си едно местенце, специално местенце... – Тя замълча. – Но това си е наша тайна.

Забелязах, че докато говорех с детето, Алиса беше слязла и беше седнала на стълбите. Седеше мълчаливо, обгърнала коленете си, с пребледняло от притеснение лице.

– На никого няма да издам, че си тук, Алиса, обещавам –увери я Мая.

Алиса се поколеба още мъничко, после се поотпусна.

– Добре. Как са всички?

Мая сви рамене.

– Май са добре. Обаче те търсят. Джиддо и чичо Саид вече изобщо не си говорят. Оми казва, че и двамата са еднакво лоши, ама аз не знам. Оми прави торта тамина за ифтар довечера. Нямало нищо лошо да я опитва, за да провери дали всичко е наред. Ама джиддо смята, че тя твърде често опитва. Половината торта отиде.

Усмихнах се, представяйки си сцената. Питах се дали кавгата между стария Махджуби и Саид е за водещата позиция в джамията. Оми вече беше намекнала за конфликт между двамата. Не е ли странно, че Рейно и старият Махджуби се оказват в едно и също положение – заменени от някой по-млад, по-отворен за нови идеи?

Споделих това с Алиса, след като Мая си тръгна. Тя като че ли се изненада.

– Така ли смяташ? Много грешиш. Не дядо ми е проблемът. Не той смята, че трябва да живеем в средните векове. Не той ми нарежда какво да правя, как да се обличам или с кого да дружа. Не той откача, ако говоря с момче от другия бряг на реката.

Тя млъкна рязко и отмести поглед.

– Баща ти ли го прави? – попитах.

Алиса леко сви рамене – този толкова характерен за девойките жест.

– Не знам.

Нищо повече не казах. И това си беше напредък. Отново насочих вниманието си към бакърения съд със сладкото от праскови, което изпускаше есенното си ухание. Прасковата е може би най-подходящият плод за сладко: сладък, но и твърд, а златистата ѝ месеста част става тъмнооранжева при варенето. При моя начин на приготвяне плодовете са непокътнати и запазват аромата си. Днес ще оставим сместа от захар и праскови да се накисне, покрита с муселин, а утре отново ще ги сварим – само за още няколко минути, – а после ще разсипем сладкото в чисти стъклени бурканчета и ще ги приберем за зимата.

Има нещо много успокоително в ритуала по приготвяне на сладкото. Навява мисли за мазета, пълни със зимнина, за бурканчета, подредени в редици по лавиците в килера. За зимни сутрини и за купи с мляко с шоколад, дебели порязаници хубав пресен хляб с миналогодишно сладко от праскови като обещание за слънце през най-тъмното време на годината. Навява мисли за четири каменни стени, покрив и сезони, които се сменят на същото място и по същия начин година след година с приятна познатост. Това е вкусът на дома.