Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
Телефонът звъни ли, звъни. Обаче той все така не вдига.
Божичко, всичко свърши!
Влизам в дневната и заварвам Маги и Райън да танцуват.
— Хайде, Кари, ела! — протяга ръце Маги.
Какво пък. Присъединявам се към тях. Обаче само след броени минути двамата с Райън започват да се мляскат.
— Ехо, народе! Стига бе! — роптая възмутено аз.
— Кое стига? — разсмива се Райън.
Маги хваща ръката му и го повежда към спалнята.
— Нали нямаш нищо против? Няма да се бавим.
— А аз какво би трябвало да правя тук, а?
— Пийни си нещичко — подмята усмихнато Райън.
И те влизат в спалнята и затварят вратата. Албумът на Блонди продължава да се върти. „Стъклено сърце“. Да, това може би съм аз. Вземам чашата си с водка и присядам на масичката в ъгъла. Запалвам цигара. И пак въртя телефона на Бърнард.
Знам, че не постъпвам правилно. Обаче имам чувството, че в мен се е настанило някакво извънземно и ръководи емоциите ми. И след като успях да падна толкова ниско, единствената посока, в която мога да продължа, а още по-надолу.
Музиката спира, а откъм спалнята се чуват тежко дишане и от време на време коментари от рода на: „О, това беше добре!“
Запалвам нова цигара. Дали Маги и Райън имат някаква представа колко са несъобразителни? Или просто не им пука за другите?
Пак звъня на Бърнард. И пак паля цигара. Минава един час, а те все още продължават! Абе тези хора не се ли умориха? После обаче си казвам, че е крайно време да престана да ги съдя. Не трябва да бъда толкова задръстена. Знам, че не съм идеална, но за нищо на света в подобна ситуация не бих постъпила като тях. Просто не е в стила ми.
И в този момент си давам сметка, че тази вечер като че ли научих нещо ново за себе си. Че имам онова, което Миранда нарича „ограничения“.
Питам се дали не е най-добре да се опъна на дивана и да заспя. Като слушам звуците откъм спалнята, онези двамата очевидно нямат намерение скоро да свършват. Обаче не съм в състояние да заспя. Гневът, разочарованието и страхът продължават да държат очите ми широко отворени. Изпушвам вече не знам коя на брой цигара за тази вечер и пак звъня на Бърнард.
И, о, чудо! Той вдига още на второто позвъняване.
— Ало? — изрича, безсъмнено сащисан кой ще да е този, който му звъни в два часа през нощта.
— Аз съм — прошепвам и едва сега си давам сметка, че идеята да му се обадя не бе никак добра.
— Кари? — пита със сънен глас той. — Защо не спиш, мила?
— Маги прави секс — просъсквам в слушалката.
— И?
— Прави го с един тип от моя курс.
— Да не би да го правят пред теб?
Ама че въпрос!
— Не, в спалнята са.
— Аха — отбелязва той, като че ли това обяснява всичко.
— Може ли да дойда при теб? — Не искам да звуча така, сякаш го умолявам, но май звуча точно така.
— Горкичката! Имаш гадна вечер, нали?
— Най-лошата от всички в живота ми.
— Идването ти тук обаче надали ще промени нещо — предупреждава ме той. — Аз съм много уморен и се нуждая от сън. Както и ти, между другото.
— В такъв случай просто ще спим. Ще ни бъде хубаво.
— Много съжалявам, Кари, но точно тази вечер не мога. Някой друг път.
— Окей — преглъщам на сухо, чувствайки се като пълна идиотка.
— Лека нощ, хлапе! — казва той и затваря.
Поставям внимателно слушалката обратно на мястото й. Отивам на дивана и сядам със свити до гърдите крака. Започвам да се люлея. Лицето ми се сбръчква и от очите ми рукват сълзи.
Миранда се оказа напълно права. Всички мъже са гадняри!
Шестнайсета глава
В пет часа сутринта Райън се измъква на пръсти. Аз стискам очи и се преструвам на дълбоко заспала. Не желая нито да го виждам, нито да разговарям с него. Чувам стъпките му по пода, а след това и скърцането на вратата. „Хайде, стига си се цупила! — казвам си. — Какво толкова е станало? Просто правиха секс!“ И е точно така. Това не е моя работа. От друга страна, на Райън не му ли пука за неговата годеница? Ами Маги и двете й гаджета? Да не би да искат да ми кажат, че когато се стигне до секс, всички ограничения отпадат? Възможно ли е сексът действително да е толкова могъщ двигател на действията, че да изтрие и миналото ти, и здравия ти разум?