Ледената пустиня
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-333-5
- Переводчик: Александрина Кузманова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Ледената пустиня». Краткое содержание книги:
Накрая се спряхме пред два гроба на благородници и Гунар постави букета на единия от тях. Опитах се безуспешно да прочета надписа.
— Какво име е изписано тук? Кой е погребаният?
— Хелга, моя прабаба. Другият гроб до нея е на Снори — съпруга й.
— Ако си неин внук, значи си и негов.
— Не е задължително — смигна ми Гунар. — Децата невинаги са от съпруга.
Стори ми се забавно. Външността лъже.
— Изглежда са били важни особи.
— Били са благородници, или бондис, както предпочиташ, и са били васали на крал Олаф, също погребан тук, в онзи гроб, издаващ великолепие и разкош.
Наистина, няколко метра по-нататък гробът на краля, освен че беше по-пищен, имаше и герб — един кон, също като онези, които Гунар толкова обичаше да дялка.
— Виж, прилича на твоите дървени кончета.
Гунар се усмихна със задоволство.
— Виждам, че нищо не ти убягва. — И ми посочи друг елемент от герба: — Тази планина показва, че Олаф е бил крал на фиорда.
— Планина и фиорд едно и също ли са? — възкликнах изненадана.
Гунар се засмя.
— Изглежда абсурдно, но така са смятали викингите. Тънкостите на езика се долавят само с практиката.
Очевидно езикът на викингите беше мъртъв — от векове вече не се използваше.
Изведнъж на гроба на Хелга се усети някакво движение. Може да е била някоя птичка, червей или малък гризач, но съм сигурна, че нещо живо привлече вниманието ми. Може би духът на Хелга благодареше за цветята. Приближих с любопитство да проуча отблизо.
— Разкажи ми историята на Хелга — помолих го аз, докато наблюдавах мястото, където бяха положени тленните останки на жената.
— Какво искаш да знаеш?
— На каква възраст е умряла?
Гласът на Гунар потрепна. Може би също бе видял каквото и аз.
— На трийсет и една години.
— А колко деца е имала?
— Мисля, че девет, но само две са оцелели.
— Девет деца! Какъв ужас!
— Хусфрежа Хелга е била поетеса и се омъжила много млада, по-точно казано, я омъжили за братовчед й Снори, когото тя не познавала. Била само на четиринайсет, с прелестен глас и руса коса до кръста.
Представих си я висока, снажна и заобиколена от малки викингчета, но любопитството продължаваше да ме гложди.
— И всъщност чий потомък си ти, ако децата не са били от съпруга й? — попитах го аз.
Усещах някаква необяснима сила, която ме теглеше към мрачния гроб.
— Била е любовницата на крал Олаф — прошепна Гунар.
— Откъде знаеш? — запитах изненадана.
Гунар махна неопределено с ръка.
— Така се разказва в сагата. На един празник кралят преспал в къщата й, а тя зарецитирала стихове така прочувствено и вдъхновено, че Олаф се влюбил лудо в нея и тя му отвърнала. Разводът не бил позволен, затова кралят изпращал Снори — съпруга й и негов васал — на експедиция след експедиция, а в негово отсъствие той посещавал любимата си Хелга. След това помолил да бъде погребан тук, близо до нея.
Стори ми се нечестно. Съпругът Снори, когото си представях с мазни пръсти, с брада, пълна с въшки, и да се оригва на масата, се намираше помежду им. Стоеше някак нелепо и не на място — като клин, вбит между двамата. Опитах се да си я представя, красива и образована.
Нещо продължаваше да ме тегли към гроба на Хелга. Беше като зов, като неясна молба. Хелга искаше да ми каже нещо.
Макар и без щит и без приемник, аз бях магьосница и долавях настоятелния призив на духа на Хелга. Малко Омар биха дръзнали да рискуват, но аз нито за миг не се поколебах. Притежавах дарбата и Хелга се свързваше с мен. Забравих за присъствието на Гунар и не обърнах внимание на слисаното му изражение. Потопих се във вечерния здрач и се пренесох назад във времето, докато долових гласа на Хелга, която ме умоляваше да й помогна. Подчинявайки се на призива на покойната, внимателно, но без затруднение отместих надгробната плоча, колкото да мога да бръкна с ръка под нея. Затърсих пипнешком във влажната пръст, докато накрая пръстите ми напипаха костите и аз ги извадих.