Ледената пустиня

По коридора се чуха приближаващи се стъпки, характерни за Селене, и това я накара светкавично да реагира.

Селене я свари под душа.

— От десет минути ли се киснеш?

Анаид се престори, че се подсушава с кърпата.

— Ммм! Как само ухае!

Макар и начин да се измъкне ловко по допирателната, всъщност това не беше просто оправдание. В стаята наистина се носеше приятен аромат. Селене беше донесла поднос с обилна закуска: пържени яйца, кренвирши, препечени филии, масло, конфитюр, кифли, сок и мляко.

— Може ли? — попита Анаид, увита в кърпата, и се нахвърли към подноса.

— Да си вещица, не означава да си дипломирана по липса на маниери. Яж с нож и вилица.

Анаид всячески се стремеше да попречи на майка си да забележи, че компютърът е бил включван и още излъчва топлина.

— А ти седни до мен и продължи да ми разказваш, докато закусвам, изсушавам си косата и се обличам. — Беше повече заповед, отколкото молба.

— Я гледай ти, добре си овладяла техниката да управляваш и организираш работното време на другите — подхвърли Селене в знак на съгласие.

— Искам да знам как си се измъкнала от Омар и от процеса.

Докато Селене подхващаше отново историята си, Анаид сграбчи лакомо едно яйце, въоръжена с огромно меко хлебче, което безмилостно заби в рохкия жълтък.