Енциклопедия на шпионажа

Веднъж негов колега си прави шега и от негово име пуска рапорт, че желае да замине като доброволец в бюрото на ЦРУ във Виетнам. Въпреки че се опитва да избегне назначението, Снеп получава предупреждение, че отказът ще застраши кариерата му в ЦРУ Той служи във Виетнам през 1969–1971 г., занимавайки се с чиновническа работа — провежда инструктажи, разпити и надзор над информаторите.

Снеп се връща в щабквартирата на ЦРУ в ЛЕНГЛИ, Вирджиния, и отначало е зачислен към „виетнамската оперативна група“, но бързо е преместен на друга работа „по политически съображения“.

През 1972 г. Снеп е изпратен за втори път във Виетнам — вече като експерт аналитик в сайгонското представителство на ЦРУ. Работи там до евакуацията на американското посолство през април 1975 г.

След това е изпратен в Тайланд, където разпитва журналисти и бегълци от комунистите в Южен Виетнам. През август 1975 г. е извикан обратно в щаба на ЦРУ, повишен е и получава награда за „аналитична прецизност“ през последните дни на Виетнамската война.

Три седмици по-късно Снеп подава оставка след напразни опити да разработи обективен доклад за следвоенното състояние на дейността на ЦРУ във Виетнам. Решен да направи точен доклад за провалите на ЦРУ във Виетнам, той написва книгата „Пауза на приличие“ („Decent Interval“), публикувана през 1977 г. с подзаглавие „Оценка на един вътрешен човек за непристойния край на Сайгон, разказан от главния стратегически аналитик на ЦРУ във Виетнам“. Снеп особено остро критикува държавния секретар Хенри Кисинджър и строго секретната му „виртуозна проява“ при преговорите за „мир“ със Северен Виетнам. В книгата от 580 страници остро критикува също посланик Греъм Мартин и други американци, както и виетнамски чиновници.