Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Вероятно ще се наложи да отдели същото количество време и на Греъм Русо, но ще го стори с желание. Защото ще се занимава с нещо, което обича и в което вярва. Днес, на четирийсет и пет години, може би най-сетне щеше да открие истинската си същност…
Колата зад него гневно изсвири. Той потегли, откри свободно място и паркира. Намираше се на Гиъри стрийт, движението беше оживено.
Винаги реагираше така, когато бе развълнуван: минаваше на автопилот, после спираше. Беше прекалено опасно.
По подобен начин постъпи и когато беше на двайсет и седем, в момента, в който научи за смъртта на сина си. Нещо вътре в него го караше да се чувства обречен. Просто знаеше, че ако се потопи в това огромно нещастие, няма да оцелее. Затова се заключи и заспа.
После се разведе с Джейн, отказа се от адвокатската професия и в продължение на десет години стоя зад бара на „Шамрок“. Пиеше много, но рядко се напиваше. Живееше механически, като робот. Внимаваше да не си позволява никакви чувства. Живееше като сомнамбул.
След това в живота му изведнъж се появи Франи. Усети, че душата му е пред окончателно разсъхване, изпита нуждата да рискува. И всичко започна отначало. Бащинството, наказателното право, обичта…
Господи, нима отново ще изгубя всичко това?
Не, това не бива да се случи. Вече бе достигнал границата на разумния риск. Ставаше опасно, под заплаха бе оцеляването му. Трябва да отстъпи, просто трябва.
И неусетно се завърна към сомнамбулизма. Действаше механично, като насън. Запълваше времето си до отказ. Бягаше. Нарочно се държеше настрана от единствената работа, която би могла да го удовлетвори, поддържаше минимални контакти със семейството си.
Със смайване разбра, че се страхува. Страхува се от промяната, от евентуален провал в работата, от прекалената обич към семейството си…
Това трябва да се прекрати, рече си. Трябва да се събудя. Какъв е смисълът да пазиш най-важното в живота си — талант, семейство, приятели — след като никога нямаш време да му се насладиш? Когато вече си мъртъв?
Съдията от Върховния съд Лио Чоморо — стегната планина от мускули с късо подстригана коса, седеше в кабинета си и играеше шах с компютъра. Според желязната предварителна програма, днес в неговата съдебна зала трябваше да започне едно дело за убийство, което трябваше да приключи точно след шест дни. Но рано сутринта се оказа, че един от вундеркиндите на Прат беше забравил да изпрати призовка на най-важния свидетел и делото се отложи. Цялата сутрин се оказа на разположение на Чоморо, но това не подобри настроението му. Харди, от друга страна, отново го притискаше с едно от разтегливите си дела, фигуриращи в списъка му, и това също не допринасяше кой знае с какво за доброто настроение на Чоморо. Ала тази сутрин той беше единственият свободен съдия, към когото можеше да се обърне Харди.
Беше кратък, почти лаконичен: моли съдията да подпише заповед за проверка на видеозаписите в банката на Греъм Русо. И му обясни защо.
— Защо не използвате призовка? — вдигна вежди Чоморо.
— Не мога. Няма насрочено дело.
— Тогава какво дава право на мен да подписвам подобни заповеди? Кой съм аз, че да нареждам на банката какво да прави? Аз имам право да издам съдебна заповед точно толкова, колкото вие да пуснете призовка!
— Ваша Светлост — рече Харди, влагайки в гласа си целия респект, на който беше способен. — Банката не дава пет пари за тези записи. Трябва им един лист хартия, за да бъдат на чисто. Никой няма да възрази, ако подпишете една такава заповед. Но ако откажете, съществува опасност от загуба на важни доказателства, тъй като полицията не държи на тяхното съхранение.
— Полицията не би трябвало да държи и на обратното — изръмжа Чоморо.
— Точно така, Ваша Светлост — кимна Харди. — В този случай „не би трябвало“ е най-подходящият израз…
— Очаквате бурен развой на събитията, а?
— Пушекът вече се вижда с просто око — отново кимна Харди. — Затова ми трябва съдебна заповед. Нямам представа колко време пазят лентите. Ако е само седмица, значи вече съм закъснял. Трябват ми записите от миналия петък…
Чоморо сведе поглед към бланката, която Харди бе напечатал в кантората си.
На вниманието на: НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ „АРХИВИ“, банка Фарго, клон на улица Хайт
Във връзка с ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ОСОБЕНО ВАЖЕН ХАРАКТЕР по текущо съдебно дело ВИ ЗАПОВЯДВАМ да предадете на Дизмъс Харди — официално регистриран защитник на Греъм Русо, копия от видеозаписите на охранителната апаратура в гореспоменатия клон за времето от 9 до 13 май, включително. Процедурата да стане срещу заплащане, документирано със съответната разписка.