Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Откъде се появи това време? — промърмори тя. — Никога не е било толкова студено!
След разговора с Глицки бяха пропътували с колата километъра от Съдебната палата до Седма улица. Паркираха на Стивънсън Ели и поеха пеша по напукания асфалт към екзотичната автогара, която винаги бе задръстена от боклуци.
Северната част на Стивънсън бе заета от гърбовете на стари складове с високи портали за камиони, оттук търговците на едро водеха своята тежка битка за оцеляване на Маркет стрийт. Най-забележителен сред малкото сгради с лице към алеята беше жилищният блок „Лайънс Армс“, в чийто ъглов апартамент 304 бе живял и умрял Сал Русо. На страничната стена с големи черни букви беше изписано „Жилища под наем — включително за дни или седмици“.
През последните десетина години южната част на Стивънсън приличаше на лунна повърхност — една отворена язва в центъра на града, сред която се издигаше сградата на Старата поща, обект на продължителни ремонти. Преди няколко месеца тези ремонти най-сетне бяха приключили.
Междувременно пощата се бе преместила в нова сграда на Ринкън Анекс и в ремонтираната постройка се разшири вторият от досегашните обитатели — Федералният апелационен съд на Девети район. Днес фасадата на съда имаше солиден вид и придаваше тежест на района, заключен между Стивънсън Ели и Мишън стрийт.
Лание и Евънс изобщо не забелязваха всичко това. Заобиколиха някакъв бездомник, който кротко спеше на тротоара, пред очите им се разкри южната част на алеята и сляпата стена на съда, боядисана в сиво и вече нашарена от графити. Върху горната ѝ част имаше кълба от бодлива тел с остри като бръснач ръбове. Двамата инспектори нямаше да се впечатлят от тази гледка, дори ако на мястото на Лайънс Армс се издигаше Тадж Махал. Просто защото жилищния блок нямаше нищо общо с величествеността на околните сгради, а си беше обикновена дупка.
Веднага след откриването на покойника униформените бяха обиколили етажите на Лайънс Армс, но успяха да поговорят с твърде малко хора. Наемателите на блока бяха предимно от тези, които си вадят хляба на улицата, най-често през нощта.
Именно поради тази причина Сара и Лание бяха тук — искаха да почукат на още няколко врати. Обикновено инспекторите не обичат да работят сами в райони като този, но сега беше обед и те решиха да се разделят. И двамата си даваха сметка, че тази работа трябваше да бъде свършена доста по-рано, но едва сега им се освободи време за нея.
На партерния етаж имаше само четири апартамента, които Сара започна да проверява един по един. Останалото пространство беше заето от просторен входен вестибюл с наредени на двете стени пощенски кутии. Блокът е бил строен в други времена, когато хората все пак са обръщали внимание на фасадите. На трите етажа отгоре имаше по осем жилища.
Лание се изкачи по стълбището до втория етаж, възнамерявайки да започне от номер 204, който се намираше точно под апартамента на Сал. Сара го настигна още преди да е вдигнал ръка да почука.
— Долу няма никой — обяви тя. — Ще се кача на третия…
На табелката пишеше Блу3, но обитателката се оказа черна като печка, физиономията ѝ беше смътно позната на Лание — вероятно я беше срещал някъде из етажите на Съдебната палата, арестувана за проституция.
Той се легитимира през процепа на вратата, отвътре се разнесе някакъв шум. Вероятно Блу е очаквала клиент, а може би искаше да скрие нещо, което не е за очите на полицията. После свали веригата. Беше отворила прозореца, но от вътрешността на жилището на вълни се носеше вонята на марихуана и на някакъв парфюм, очевидно напръскан току-що. Блу нервно тикаше червената си фланелка с изрисувано на гърдите мече под колана на прилепналите към бедрата ѝ черни дънки.
Не го покани да влезе. Лание ѝ показа значката си, а тя го изненада.
— Сигурно идвате за Сал, който живееше отгоре? — Изчака кимането му и добави: — Очаквах, че ще дойдете по-рано. За малко да ви повикам, но по принцип мразя да звъня на ченгетата. Сал беше готин…
— Познавахте ли се?
— Не много добре — поклати глава Блу. — Разменяли сме по някоя дума на входа или на улицата. От време на време ми носеше прясна сьомга. Много обичам сьомга… — Очите ѝ потъмняха: — Лоша работа стана с него… Открихте ли убиеца?
Лание по принцип избягваше да отговаря на въпросите на евентуалните свидетели. Разменил няколко незначителни фрази с жената на прага, той си даде сметка, че оттук може да изскочи нещо интересно и измъкна портативния магнетофон, който за малко не забрави да вземе от управлението.
3
Blue (англ.) — син. — Бел.пр.