Стоманена целувка [bg]

— И той се е самоубил — прекъсна го Арчър. — Като е научил за това.

— Не. Затвориха го в крилото с извършителите на насилствени престъпления в „Дайкърс Айлънд“, скарал се с друг затворник и беше убит.

Двамата се умълчаха за момент.

— Направил си всичко, както трябва — каза Джулиет с аналитичен глас, но омекотен, за да вдъхне успокоение.

— Направих прекалено много.

— Ами оръжието? Било е незаконно.

— И да, и не. Вярно, не беше регистрирано, затова фактически попадаше под ударите на закона. Но беше на баща му от Виетнам. Декстър твърдеше, че не е стрелял с него. Дори не си спомнял, че все още го има. Било прибрано в склада наред с други спомени от шейсетте години. Смазката вероятно била от магазина за спортни стоки, откъдето преди седмица купил подарък за сина си. Остатъците от барут може би са били пренесени с банкнотите. Същото е и с наркотиците. Половината двайсетачки в района на метрото в Ню Йорк имат следи от кокаин, метамфетамини и хероин и много от тях имат остатъци от барут. Бакстър даде отрицателни резултати при анализа за употреба на контролирани вещества и не беше задържан за притежание на наркотици. Изобщо не беше арестуван за нищо преди това. — Райм предложи една от редките си усмивки. — Нещата станаха още по-лоши. Една от причините за финансовата измама беше, че дъщеря му се нуждаеше от трансплантация на костен мозък.

— О, съжалявам. Но… ти си бил ченге. Не е ли това цената, че си вършиш работата?

Амелия Сакс беше казала същото. Може би дори беше употребила абсолютно същите думи. Линкълн не си спомняше.