Стоманена целувка [bg]

След като върна майка си у дома след посещението ѝ при лекаря, Амелия отиде в Манхатън и сега беше сама в бойния щаб в Главното управление на полицията. Задачата ѝ беше да осмисли уликите по случая с Неизвестния заподозрян 40 и да накара новата служителка в отдела по криминалистика (по-възрастна лаборантка, не толкова добра, колкото Мел Купър) да довърши анализа, който ѝ трябваше — изследването на салфетките от „Уайт Касъл“, които можеше да съдържат пръстови отпечатъци на заподозрения и ДНК, и да идентифицира стърготините и лака за дърво от предишните местопрестъпления.

Това беше мисията ѝ.

Всъщност тя гледаше през прозореца, припомняйки си думите на Райм преди месец.

Вече не работя…

Амелия спори с него и се опита да разбие решителността му. Той обаче беше непреклонен, дразнещо глух за точните ѝ попадения в дебата.

„Всичко има край — беше ѝ казал баща ѝ в един свеж, ослепително слънчев съботен следобед, докато си почиваше от съвместния им проект да инсталират модифициран карбуратор в камарото ѝ. — Така е устроен светът и по-добре да го приемем. С достойнство, а не да се унижаваме.“ По онова време Херман Сакс беше в болнични и бе подложен на серия процедури за лечение на рак. Амелия приемаше почти всичко, на което я учеше и което ѝ казваше спокойният, проницателен и изпълнен с чувство за хумор мъж, но ожесточено отказваше да повярва, че това е краят, и да се примири въпреки факта, че той се оказа прав, поне за първото, като почина шест седмици по-късно.

Забравѝ. Забравѝ Линкълн.

Имаш работа. Погледни таблиците с уликите.