Тръстиковият път [bg]

Прекосихме реката към Алджиърс и паркирахме на една тясна уличка, където сградите приличаха на изпочупени зъби. Основите им поддаваха и горните етажи надвисваха над тротоарите, а стрехите стърчаха накриво. Край вратите на евтините хотелчета се валяха зацапани чували за смет, из унилите мрачни кръчми продаваха подсилено вино на чаша, а ако човек искаше да се развихри, можеше да си осигури най-невъобразимо меле само с едно мигване към рокерите около някоя билярдна маса.

Но истинската задача на тази улица бе да осигурява анонимно, безлично убежище, каквото намират някои рецидивисти в затвора. Мулатките и негърките в бара на Маги Глик не отказваха никому. Нямаше правила за морал, поведение или хигиена. Коледни венци и станиолени камбани висяха по стените през цялата година. При Маги Глик всеки ден беше новогодишно утро — без слънце, без топлина, само с един червен неонов часовник, показващ часа както си го избереш, сутрешен или следобеден, тъй като бъдещето е също толкова безсмислено и безвредно, колкото и миналото.

Бащата на Маги беше литовски амбулантен търговец, който продаваше връзки за обувки от врата на врата, а майка й переше чаршафи в местния публичен дом. По златистите гърди на Маги бяха татуирани рози, а косата й бе също тъй лъскаво черна, както и сатенената блуза, която носеше с плътно прилепнали джинси и пурпурни обувки на висок ток. Имаше слаба, костелива фигура и като повечето проститутки беше необщителна, самовглъбена, отегчена от хората и от занаята, удивително безполова в маниерите и поведението си, особено около тоалетните.

Маги седеше в края на бара. Пред нея имаше чаша чай върху салфетка. Тя се озърна с безизразен поглед към мен, после към Хелън, след това вдигна чашата и започна да духа чая.

— Не вадете значките — рече тя. — Знам кои сте.

— Мислех, че си в „Сейнт Гейбриъл“ — казах аз.

— Да, ама онези ченгета или изхвръкнаха от работа, или влязоха на топло. Единият ми беше подхвърлил хероин в апартамента. Сега той е вътре, а аз отвън. Вече никой не протестира против системата.

— Чух, че си уредила връзката да очистят Клъм Чевръстия. Откога взе да играеш в един отбор с ченгетата?

— Джони Ремета ли ти го каза?

— Какво знаеш за Джони Ремета? — намеси се Хелън.

— Знам, щото четох, че сте го били прибрали. Щото всичко живо е наясно, че той опука Чевръстия. И щото идваше тук от време на време. Момчето си имаше сериозни проблеми със секса. Ама струва ли си да задълбаваме в тия истории?