Тръстиковият път [bg]

„Те са говеда — помислил си Клит. — Излез оттук.“

Но барманът току-що бил сложил пред него грамаден хотдог с топено сирене и лук и в момента точел бирата. Клит придърпал баретата пред очите си, навел се над чинията и започнал да се храни, като се мъчел да не обръща внимание на Ритър и неговите приятели, които вече били сменили темата.

Когато привършил със сандвича и допил последната глътка бира, той понечил да стане и да си тръгне. Но се поколебал като човек, който още не е решил дали да хване автобуса или не. Седнал отново и усетил как по кожата му под ризата тихо шумоли засъхнала сол. Питал се защо е останал. Какво искал да промени? Лъжата за бившата му съпруга, която сякаш още кънтяла между стените? Да, донякъде. Но истинският проблем бил друг. Ритър можел безнаказано да хули и да осмива, защото знаел, че Клит е прикован към миналото си и останалите ченгета винаги ще го презират.

— Бившата ми жена ме заряза, защото бях пияница и защото се издъних с един свидетел — казал Клит. — И не беше обратна. Просто имаше неблагоразумието да се сприятели с твоята. Виж, за нея две мнения няма — още помня как пусна език на две сладурчета едновременно на онзи купон в „Мамбо Джо“.

Настигнали го на паркинга, докато отключвал колата си. Били трима — Ритър, един от ловците и някакъв небръснат тип с брезентови панталони, гумени ботуши и презрамки на голо.

Онзи с презрамките ударил Клит по тила с месингов бокс, после го халосал над окото. Клит се блъснал в кадилака и докато падал върху натрошените миди, видял как първият противник се отдръпва, а Ритър взима от него дълъг цилиндричен предмет и премята ремъчето през китката си.