Изгубени в космоса [bg]

— Точно от това се опасявах — промърмори татко. Всички се обърнаха и зяпнаха към него. Той вдигна очи към тях, после погледна към пода и посочи. — Мисля, че тези трусове са резултат от отваряне и затваряне на прагове.

— Прагове към какво? — попита Пени. Чуждопланетното й, Блоп, седеше в скута й и надничаше любопитно над ръба на масата. Беше готино, но Уил се радваше, че си има Робота.

— Към бъдещето — каза татко.

Майор Уест нададе звук като кихаща котка.

— Може би професорът се е ударил по главата, докато се приземявахме — обади се той саркастично.

„Какъв тъпак!“ Уил го погледна. Джуди също.

Татко изгледа Дон така, както винаги поглеждаше Уил, когато се опитваше да бъде търпелив към него.

— Разсъдете само — каза той и отново погледна Дон, преди да продължи да говори на всички. — Порталът, който ни доведе до този кораб — сонда. Напредналата технология, която те са използвали, за да ни проследят през хиперпространството. Приятелят на Дон, който изглеждаше толкова стар… — погледът му отново се стрелна към Уест. — Ами ако сме пресекли във време, години след като Земята е изпратила спасителна мисия?

— Не говориш сериозно — каза Дон. Но този път не звучеше съвсем убедено. — Пътуването във времето е невъзможно…

— Не, не е невъзможно! — прекъсна го нетърпеливо Уил. — Просто е невероятно. Както е бил невероятен хипердвигателят преди сто години. Всъщност нищо не е невъзможно — и той вдигна рамене.