Розата и бодилът [bg]

— Ти си ги изпратил. — Ройс изтъкваше очевидното. Тази черта не бе типична за него. Но интересното в случая бе, че гласът му звучеше като разкрил някаква загадка.

— Разбира се. Само че вие двамата сте избрали да се намесите. Не мога да кажа, че съм особено щастлив от това.

С всяка следваща дума Грю се обричаше все повече. Ейдриън не можеше да не се удиви от това.

— Това прелюдия към изгонването ни ли е, или следва моментът, в който ти и приятелчетата ти заявявате, че ще ни дадете добър урок? — попита боецът.

— Нито едно от двете. Гризли е побеснял, но също така е и глупак. Мислех си точно обратното. Вие сте се справили добре. Бих могъл да ви взема на работа при себе си.

— Да ни наемеш? — повтори Ейдриън.

— Момчета като вас биха спомогнали за реда. Да не позволяват на зидарите да трошат чаши и онези като Стейн да нараняват момичетата. Такива неща. Каквото и да ви е казала тя, аз си взех поука от онази грешка. Много е лошо за бизнеса, когато някой бъде убит в пивницата ти, пък дори и да става дума за курва.

— Нали каза, че вече не разполагаш с момичета — подметна Ройс. В момента той бе по-скоро приклекнал, отколкото седнал, с широко разтворени и съсредоточени очи. Ейдриън бе виждал готвещи се за скок котки, те изглеждаха точно по този начин.

— Възможно е да се сдобия. Дори ще ви направя услуга и ще ви кажа кой я е пребил, ако това още ви интересува.

— Предишния път ни каза, че не знаеш — каза крадецът.

— Аз съм бизнесмен. Не давам нищо безплатно. — Грю се усмихна широко.

— Закъснял си. Вече знаем, че е бил лорд Екзитър.

— Жалко. Но пак мога да ви дам подробности, които тя не ви е казала. Аз видях всичко от прозореца си. Видях как я извлачва навън, как тя подскача по стъпалцата на верандата си. Онзи я дърпаше за косата. В началото само я шамаросваше, но явно не бе му харесал начинът, по който тя мълчеше, защото тогава сви юмрук. Обзалагам се, че писъците й са се чували чак при занаятчиите. Когато Диксън изтича, тя вече беше рухнала на колене, а онези бяха започнали да я ритат.

Грю замълча. Той се бе поусмихнал, а Ейдриън се чудеше на причините, които удържат Ройс. Дори за него самия това ставаше все по-трудно.

— Лорд Екзитър и шерифите му управляват този град. Той живее на територията на замъка. Недосегаем. Калианската курва здравата го е загазила сега. Благородниците са напълно непредсказуеми. Нищо чудно Екзитър да се върне отново. Следващия път дори може да я убие, ако прецени, че тя крие нещо. Честно казано, изпратих момчетата да вземат бъчвата, защото след смъртта й мястото за нула време ще бъде обезкостено. Сметнах, че би било хитро да изпреваря мършоядите. Роза ми направи голяма услуга. Иска ми се да я прегърна.