Окото на Ева [bg]

— Охо! Ще си тръгна, когато свърша — сопна се той, докато си вдигаше панталоните и се мъчеше да си закопчае ципа.

— Отдавна свърши. Чакам клиенти.

— Ще почакат. Дявол те взел! Вие, проститутките, сте алчни. Оставих цял бон за пет минути удоволствие. Знаеш ли колко работя в пивоварната за един бон?

— Не — поклати уморено глава Мая с поглед, забит в тавана.

Ева беше пъхнала три пръста в устата си и чакаше.

— Майната му! — измърмори той, борейки се с катарамата на колана. — Проклети жени!

— Стига вече, по дяволите! И не идвай повече. Отсега нататък не си добре дошъл тук. Трябваше да ти го кажа много отдавна.

— О, така значи!

Той спря и поклати глава, сякаш изведнъж му се беше изяснило.

— Значи така стоят нещата? Приемате ни с отворени обятия, карате ни да си изпразним портфейла, а всъщност не понасяте физиономиите ни, на някои от нас! Така ли? Дявол ме взел, курвите са най-циничното нещо, за което съм чувал.

Мая се изправи с огромно усилие и застана на лакти. Опита да прибере крака към тялото си, но мъжът се вбеси и й попречи. Тя го избута с лакът и се измъкна между бедрата му, като същевременно хвана ножа, стисна го здраво и го дръпна с цялата си сила. В следващия миг го държеше в ръка. Тя се изправи на колене с високо вдигнат нож. Острието потрепваше. Наблюдаваше мъжа: продължаваше да седи на леглото, все едно всеки момент ще побегне. Късата му конска опашка стърчеше. „Като ерекция на малко момче“, мина през главата на Ева. Сега беше захапала цялата си ръка и стискаше с все сила, за да задуши писъка. Ако се беше обърнал наляво, щеше да види окото на Ева — малка блестяща точка в черната пролука на вратата. Мъжът не го направи, а дръпна една възглавница и я постави пред себе си за защита. Гледаше право в Мая — застанала на колене, трепереше, с нож, насочен напред. Една възглавница и един нож. Беше адски тихо.