Окото на Ева [bg]

— Знаят, че съм истинска проститутка и дума не може да става за шмекерии. Почти всички, които идват, са редовни клиенти и ме познават. Наясно са какво е позволено и къде е границата. Хрумне ли им някоя глупост, край на посещенията при мен, а те не искат да поемат такъв риск — завърши тя, като се оригна леко.

— А пияни ли са?

— Да, но не много. Просто са подпийнали. Повечето идват направо от кръчмата отсреща, „Кралско оръжие“. Други отскачат през обедната почивка, в костюм и с куфарче.

— А някой път отказват ли да платят?

— Никога не ми се е случвало.

— А някой удрял ли те е?

— Не!

— Не знам дали ще се реша.

— Какво толкова има да се решаваш?

— Не знам. Чувала съм какви ли не истории.

— Един мъж побеснява, когато не получи желаното, не е ли така?

— Така е.

— Идват тук, за да купят нещо, от което имат нужда. И го получават. Нямат причина да вдигат скандал. Какво нередно има в секса?

— Права си, нищо. С изключение, че много от тях сигурно са женени и имат деца.

— Естествено. Точно такива идват, защото получават твърде малко. Съпрузите не спят често един с друг.

— Юстайн и аз го правехме.

— Е, да, като за начало — сигурно. А как беше след десет години?

Ева се изчерви. Мая продължи:

— Или смяташ, че ние, момичетата, трябва да се съхраним за голямата любов? Вярваш ли в голямата любов, Ева?

— Не, разбира се. А някой влюбвал ли се е в теб?

— О, да! Особено по-младите. Много е приятно и затова се грижа по-добре за тях. Тази пролет, например, дойде един съвсем млад мъж с изключително име. Семейството му има испански и френски корени. Жан Лукас Кордоба. Чувала ли си нещо толкова прекрасно? Представи си да се казваш така — размечта се Мая. — Бих се омъжила само за да си осигуря името. После се появи и Йоран, него никога няма да го забравя. Оказа се девствен, та се наложи да го посветя в това-онова. Остана трогнат и благодарен. Не е лесно да си девственик на двадесет и пет години и отгоре на всичко — полицейски служител. Трябва да му е струвало невероятен кураж, за да дойде тук.

Ева си изяде сандвича, допи колата и отметна кичур коса от лицето си.

— А разговаряте ли?

— Разменяме по някоя дума. Банални клишета всеки път; нещо, което си мисля, че искат да чуят. Те не изискват много, сама ще видиш. — Мая си погледна часовника: — Седем без десет е. Първият идва в осем. Идвал е и преди, леко сърдит тип, но приключва бързо. Ще се погрижа за него и ще му кажа, че вече сме две и ще си делим клиентите. При еднакви условия. Така ще знаят какво да очакват, а клиентите ти ще бъдат като моите.

— Иска ми се да се скрия в гардероба и да ви наблюдавам тайно — въздъхна Ева. — Да видя как го правиш. Най-трудно ще ми е да измисля какво да кажа.

— В гардероба е малко тесничко. По-добре ще виждаш през ключалката на вратата.