Кървави книги (Том 6) [bg]

— Да го еба — каза Лок.

— Si — обади се жената. — Еба. Еба. — Това като че ли бе единствената дума на английски, която знаеше. Без да й обръща внимание, Лок допълзя до края на дюшека. На вратата отново се почука.

— Кой е?

— Сеньор Лок? — Гласът от коридора беше на малко момче.

— Да? — отвърна Лок. Панталоните му се бяха омотали някъде в чаршафите. — Да? Какво искаш?

— Mensagem — каза момчето. — Urgente. Urgente[2].

— За мен? — Най-накрая бе намерил панталоните си и вече ги обуваше. Жената, която изобщо не бе раздразнена от дезертирането му, го гледаше от леглото и си играеше с празната бутилка. Докато се закопчаваше, Лок извървя трите крачки от леглото до вратата. Отвори я. Съдейки по тъмните очи и характерната лъскавина на кожата, момчето в тъмния коридор беше от индиански произход. Носеше тениска с емблема на Кока-Кола.

— Mensagem, сеньор Лок — повтори то. — … do hospital[3].

Момчето погледна покрай Лок към жената в леглото и се ухили до уши.

— Hospital? — повтори Лок.

— Sim. Hospital „Sacrado Coracao de Maria”[4].

— Болница?

Това може да е само Щумф, помисли си Лок. Кой друг ще го познава в това забравено от дявола място? Никой. Той погледна надолу към ухиленото дете.

— Vem comigo — каза момчето. — Vem comigo. Urgente[5].

— Не — рече Лок. — Няма да дойда. Не сега. Разбираш ли? По-късно. По-късно.

Момчето сви рамене.

— … Ta morrendo[6] — каза то.

— Умира? — попита Лок.

— Sim. Ta morrendo.

— Ми да мре. Разбираш ли ме? Върни се обратно и му кажи, че няма да дойда, докато не съм готов.

Момчето отново сви рамене.

— E meu dinheiro?[7] — попита то, когато Лок посегна да затвори вратата.

— Върви по дяволите — отвърна Лок и тръшна вратата пред лицето на детето.

Когато след два часа и един груб сексуален акт без капчица страст в него Лок отключи вратата, той откри, че за отмъщение детето се беше изакало на прага.