Кървави книги (Том 6) [bg]

Какви бяха тези думи? Сега не можеше да си ги спомни, колкото и да му се искаше; искаше да изпита наяве същите чувства, за да може да ги анализира и след като установи абсурдността им, да ги забрави. Но те не идваха. Лежеше на раздрънканото легло, обвит толкова плътно от тъмнината, че не можеше да помръдне, и внезапно кървавите ръце се появиха пред него, увиснали в тъмнината. Нямаше лице, нито небе, нито племе. Само ръце.

— Сънувам — каза си Черик, но знаеше, че не е така.

И тогава се появи гласът. Желанието му се изпълняваше; ето ги думите, които бе сънувал. Почти нямаха смисъл. Черик лежеше като новородено, което чува как родителите му разговарят, но не може да разбере нищо. Неук беше, нали? За пръв път от детските си години вкусваше горчивината на своето невежество. Гласът го караше да се страхува от неопределеността, която толкова грубо бе игнорирал, от шепотите, които бе заглушавал с шумния си живот. Опита се да разбере нещо и не остана съвсем разочарован. Мъжът говореше за света и за изгнанието от тоя свят; че онова, което човек желае най-силно да притежава, винаги го съсипва. Черик се опитваше да накара гласа да спре, за да го помоли за обяснение. Но гласът вече утихваше, заглушаван от хаотичните крясъци на папагалите в дърветата, от хрипливите и шумни гласове, които внезапно изригнаха от всички страни. През противокомарната си мрежа Черик видя как между клоните ярко пламти небето.

Той се надигна и седна. Ръцете и гласът бяха изчезнали; а заедно с тях и дразнещото мърморене, което почти бе успял да разбере. В съня си беше изритал чаршафа, с който се беше завил; сега огледа тялото си с отвращение. Имаше чувството, че гърбът му, задникът и вътрешната страна на бедрата сякаш са възпалени. Твърде много потене върху груби чаршафи, помисли си той. И не за пръв път през последните дни си спомни малката къща в Бристъл, която някога бе негов дом.

Шумът на птиците объркваше мислите му. Той се примъкна до края на леглото и повдигна мрежата против комари. Когато я хвана, грубата й плетка сякаш ожули дланта му. Пусна я и изруга на ум. Днес отново усещаше онази болезнена раздразнителност, която не го бе напускала от деня на пристигането им във факторията. Дори когато стъпи на дървения под, ходилата му усещаха болезнено всеки чвор и треска под тежестта на тялото му. Искаше му се да се махне от това място колкото се може по-скоро.

Вниманието му бе привлечено от падането на топли капки върху китката му и когато погледна надолу, видя, че по ръката му се стича струйка кръв. На палеца му имаше порязано, вероятно от мрежата против комари. Кървеше, макар и не силно. Той засмука порязаното, усещайки отново онази чувствителност към докосване, която само алкохолът, и то в големи количества, можеше да притъпи. Изплю кръвта и започна да се облича.

Дрехите подействаха като камшик на гърба му. Вкоравената от потта риза дращеше раменете и врата му; като че ли всеки конец търкаше нервните му окончания. Така, както жулеше кожата му, това сякаш не бе риза, а власеница.