Рискове на играта [bg]

Даниъл Кейн от „Кейн, Конърс и Уайт“ беше доста запазен за своите шейсет години. Прошарената му коса беше късо подстригана, лицето му беше загоряло, а коремът му беше стегнат и твърд. Строгите му сини очи гледаха иззад кръгли очилца с телени рамки. Точно такива очи би желал човек да има адвокатът му — неговият, не на противниковата страна, — а този мъж беше адвокат на Моли Махоуни.

На стената зад бюрото на Кейн имаше негова снимка как кара велосипед в някакъв завой. Беше обут с шорти от спандекс, носеше колоездачна фланелка в яркозелено и червено и едно от онези кепета с вирнати козирки. Демарко допускаше, че колелото е с титанова рамка, по-леко от въздуха и сигурно струваше десет хиляди. На друга снимка Кейн беше обкрачил колелото си, но този път беше с аеродинамична каска и се ръкуваше с друг колоездач. Другият беше Ланс Армстронг.

Хора като Даниъл Кейн винаги потискаха Демарко, който бе завършил право в годината, когато убиха баща му. Не би могъл да избере по-неподходящ момент — малко адвокатски кантори биха желали да наемат син на мафиотски наемен убиец. За щастие — или пък не, — той си намери работа при Махоуни, преди да бъде принуден да си смени името. Обаче при всяка своя среща с хора като Даниъл Кейн той се питаше какво ли би постигнал, ако не беше обременен с наследството на баща си. Може би щеше да има кабинет колкото този на Кейн и името му щеше да е част от названието на престижна адвокатска кантора. Може би. Измъчваше го подозрението, че най-вероятно не е толкова умен и амбициозен като Даниъл Кейн — човек, който кара велосипед заедно с Ланс Армстронг.

В кабинета на Кейн седяха Мери Пат Махоуни, Демарко и още двама адвокати, които работеха за Кейн и чиито имена Демарко вече беше забравил. Целта на срещата беше Кейн да запознае всички заинтересовани с развитието на делото срещу Моли.

— Според вас още колко ще чакаме Моли, госпожо Махоуни? — попита Кейн и погледна скъпия си ръчен часовник, с което й напомни, че му плаща не на час, а на една десета от астрономическия час.

— Извинете, но не знам къде е — отговори Мери Пат. — Звъннах й, преди да дойда тук, но тя не вдигна. — Извади мобилния си телефон от чантата. — Нека да опитам още веднъж.

Демарко не можеше да повярва, че Моли не се явява на срещата с адвокатите си, и се питаше дали и някой друг в стаята си мисли за гаранцията, която Мери Пат внесе, за да измъкне дъщеря си от затвора. Не, Моли не би постъпила така, не би го причинила на майка си. Но защо ще пропусне срещата, да му се не види? Нали щяха да обсъждат нейното бъдеще.