Рискове на играта [bg]

Автор: Лосон Майк
Серия: Джо Демарко #8
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-339-5
Переводчик: Надежда Иванова Розова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:

Aвторът на „Вътрешният кръг“, „Вторият периметър“, „Двойни игри“ и „Вътрешно разследване“. Джо Демарко, дипломиран юрист и син на известен мафиот, от години работи за конгресмена Джон Махоуни. Длъжността му е неясна, но целта му е съвсем конкретна — да решава проблемите на шефа. С всякакви средства. Но винаги успешно. Последната му задача обаче се оказва неочаквано трудна. И твърде лична. Една от дъщерите на високопоставения политик е обвинена от властите в злоупотреба с вътрешна информация и незаконна борсова търговия за милиони долари. Откъде е взела парите за това? И защо го е направила? Демарко трябва да изчисти името й и да държи медиите далеч от Махоуни. За съжаление се оказва, че всичко е истина — Моли се е пристрастила към хазарта и е загубила много пари. Собственикът на казиното е готов да опрости дълга й срещу едно бързо разрешение за строителство на нов търговски център. И сто милиона от федералния бюджет. Но Махоуни не се поддава на изнудване. Джо Демарко, човекът, който решава всякакви проблеми, отново е на ход.

Перейти на страницу:

Така или иначе, Демарко харесваше все още недоизпипаната си теория — че Макграт е дал на Претър първоначалния капитал, от който той се е нуждаел, че Кембъл е вътрешният човек, а Претър е мозъкът. В хода на размишленията Демарко осъзна нещо. Версията за заговор между тримата участници можеше да обясни защо Макграт, Кембъл и Претър са забогатели толкова. Но той не беше успял да научи нищо, което да свързва дейността им с Моли Махоуни.

Демарко допи бирата си. Нямаше представа каква ще е следващата му стъпка, но изобщо не се съмняваше, че ако направи каквото му се иска — тоест да поостане в Мъртъл Бийч няколко дни и да поиграе голф, — това никак няма да допадне на господаря Махоуни. Неохотно се надигна от столчето си на бара, хвърли последен поглед към Макграт, който си седеше предоволно на кърмата на яхтата, и неохотно се помъкна към колата.

— В този плик има сто двайсет и пет хиляди долара — каза Престън Уитман. — Достатъчно, за да откупим от теб дълга на Моли Махоуни, и малка компенсация за неприятностите ти.

— Моля? — възкликна Тед Алън. — Защо ще плащаш дълга на момичето? И откъде си намерил парите, по дяволите?

— Успокой се, Тед, нека ти обясня. Много хора не харесват Джон Махоуни. Някои не го харесват по лични причини, други не го харесват, защото е демократ. Срещал съм се с много от тези хора…

— Какво? По дяволите, ако си…

Лобистът вдигна ръка.

— Изслушай ме, Тед. Отдавна съм в този бизнес. Знам какво правя. Както и да е, казах ти, че се срещнах с тези хора и им съобщих, че събирам пари — малки дарения от пет до десет хиляди долара, а повярвай ми, за тези хора това е малко дарение — и че парите ще създадат огромен политически проблем за Махоуни. Когато ме питаха как точно ще използвам парите, отговарях „Надали искате да знаете“. Беше много лесно.

— А какво ще кажат тези хора, когато на Махоуни не му се случи нищо?

— При Махоуни винаги има опасност той сам да си навреди, без да се налага някой друг да му помага. Ако го направи, ще пошушна на дарителите, че са допринесли за неприятностите му. Ако в близко бъдеще не го сполети нищо лошо, тогава ще кажа: имайте търпение, тези неща искат време. Ако нищо не се получи и след по-дълго време, ще кажа: съжалявам, опитах. Тези хора разбират, че плановете невинаги успяват, а понеже не им е струвало бог знае колко, надали ще се разсърдят много. Ако се разсърдят, ще е на мен, ти няма да имаш нищо общо.

Тед Алън се замисли над думите на лобиста и се усмихна.

— Лукаво копеле си ти, Уитман.

— Радвам се, че одобряваш, Тед.

— Обаче още не схващам каква е ползата да кажа на Махоуни, че съм опростил дълга на дъщеря му.

Престън Уитман за малко да каже: Ами замисли се, арогантен глупако, но премълча. Вместо това каза:

— Опрощаването на дълга на момичето е нож с две остриета, Тед. От една страна, правиш жест на добра воля. Нужна ти е помощта на Махоуни за проекта, а като опростиш дълга на момичето, на практика даваш на него — или на дъщеря му — сто хиляди.

— Значи е подкуп.

— От една страна. Обаче Махоуни ще си помисли: ами ако медиите разберат, че казиното е опростило дълга на дъщеря ми? Ще представят историята така, все едно здраво държиш Махоуни. Да, ще изглежда много-много зле, ако медиите научат това.

— Айде стига, бе! — възкликна Тед. — Ще загазя, защото подкупвам политик. Няма начин…

— Тед, ти все още не разбираш. Ти не си дал парите на Махоуни. Дал си ги на дъщеря му, като си опростил дълга й. Не си направил нищо незаконно. Обаче Махоуни ще се досети как медиите ще представят историята. — И преди Тед да успее да каже още нещо, Уитман додаде: — Виж, никой няма да знае, че си опростил дълга на момичето, освен теб, мен и Махоуни. Обаче, когато той разбере, ще бъде огромно бреме за него, а ти точно това искаш. И то без да си платил нито цент.

Тед се облегна на стола и се замисли.

В очите на Престън Уитман Тед Алън изглеждаше като хлапе, седнало на стола пред бюрото на баща си, като невръстен бандит, който си въобразява, че играе играта на големите. Тед Алън не разбираше, че е само пионка. Открай време беше пионка на Ал Кастиля, а сега ставаше пионка на Големия Боб Феърчайлд.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?