![Рискове на играта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/6/riskove-na-igrata-bg-download.jpg)
Рискове на играта [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-339-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:
— Ричард Претър ли е финансовият ви съветник?
— Дики? Не, по дяволите! Дики е по-откачен от кенефен плъх. Работя с няколко местни момчета, имат офиси в Чарлстън.
— Но познавате Ричард Претър.
— Да, току-що ви казах. Известно време учихме заедно с него и с Дог във Вирджинския университет — засмя се Макграт. — Карах го да ми пише домашните, за да не отпадна. И какво, ако познавам Дики? Защо сте тук, Демарко?
— Тук съм, защото Дъглас Кембъл ви се е обадил двайсетина минути след като разговарях с него.
— Знаете кога ми се е обадил? Какво, да не подслушвате телефона му? — попита Макграт, ухилен до ушите. Явно за този тип всичко беше игра.
— Може би — отговори Демарко с адски сериозно изражение.
За броени секунди Демарко прочете притеснение в очите на Макграт, докато той явно се замисли за вероятността Демарко да е записал разговора му с Кембъл, после се засмя.
— Вие, държавните чиновници, сте ми адски смешни — заяви той.
— Макграт, Комисията знае, че някой от „Рестън Тек“ три пъти е правил убийствени удари на пазара благодарение на вътрешна информация. Първия път информацията най-вероятно е изтекла до Ричард Претър, макар че от Комисията така и не успели да го докажат. Втория и третия път информацията стигнала до човек, който основава фалшиви инвестиционни компании, печели една камара пари и после изчезва, преди да го пипнат. Е, аз съм почти сигурен, че Кембъл е вътрешният човек, а вие и Ричард Претър купувате акциите. Затова ще ви кажа същото, което казах и на Кембъл: който първи свидетелства, ще получи по-малка присъда. А ако обясните как и защо сте натопили Моли Махоуни, сигурно ще ви дадат имунитет.
Демарко не беше упълномощен да обещава имунитет на никого. И въобще не му пукаше.
Макграт поклати глава и по устните му заигра тънка усмивка.
— Сбъркал си човека, приятел. Проверете ме и ще видите, че всяка година правя много инвестиции. Някои са печеливши, други не са, обаче всички са съвсем законни. И никога не съм имал нищо общо с „Рестън Тек“, защото реших, че компания, която е наела Дог Кембъл, не става за нищо. Ще ви кажа и още нещо. Ако… А, ето я и Тами. Много е мудно това момиче.
— Какво още щяхте да ми кажете?
— Щях да ви кажа, че ако в гадната комисия имаха нещо срещу мен, те щяха да са тук, а не вие. Тами! — провикна се той към пристана. — Поразмърдай хубавия си задник, миличка. Татко има нужда да пийне нещо студено, след като говори с този страшен чичко.
Макграт сложи един платнен шезлонг откъм кърмата на яхтата, седна и вдигна крака на парапета. Демарко стигна почти до края на пристана и точно преди да завие, за да се качи по стълбите към паркинга, се обърна и погледна назад. Макграт го поздрави весело с два пръста. Демарко само го погледа още мъничко, после се извърна. Този тип е корав, помисли си Макграт. Другояче си представяше вашингтонските политици.
Тами му донесе питие — джин с тоник и малко лайм. Той го пое, без да я погледне, и каза:
— Благодаря, миличка.
— Кога ще ходим на вечеря, захарче? Умирам от глад. Той вдигна поглед към пищната фигура на Тами, към сочните й гърди, към талията й, която се разширяваше към ханша. Сега беше красавица, обаче Макграт беше виждал майка й, която сигурно тежеше повече от сто килограма, така че сигурно след десетина-петнайсет години Тами щеше да изглежда точно като нея. Е, чак след десетина години.
— Искам да поседя малко тук и да помисля, миличка. Ти почни да се обличаш. Нарисувай се с бойните цветове или каквото там правиш.
— Ръстиии — провлачи тя името му дразнещо, като малко момиченце. — Аз съм готова. Само си обличам потника и късите панталонки. Ресторантът изобщо не е официален.
Той я измери с леден поглед.
— Не ми се лигави, Тами. Не съм в настроение. Намести се някъде и аз ще ти кажа, когато е време да тръгваме.
— Боже, Ръсти, какво ти става?
Тя изпълни номера с отмятането на косата, рязко се завъртя и се понесе надолу по стълбата към каютите.
Макграт се загледа към водата, към белите гребенчета на вълните и към яхтите на около осемстотин метра по-навътре. Вятърът малко се беше усилил и лодките се бяха наклонили на четирийсет и пет градуса спрямо водата.
Дог и Дики, ама че двойка. Комисията от години се опитваше да ги спипа и все не успяваше, а ето че се беше появил този тип Демарко и беше започнал да разпитва всички. Само че Демарко не беше от КЦКФБ, не беше от данъчните, не беше и от ФБР. Дог каза, че работел за Конгреса, обаче никой не знаеше точно какво прави там. Дог знаеше само, че КЦКФБ е погнала онази мадама от „Рестън“, Моли Махоуни, и не щеш ли, цъфва Демарко и започва да разпитва. Просто не се връзваше. Те нямаха нищо общо с тази Махоуни. Дог каза, че почти не я познавали. Което го накара да се замисли дали пък Дог не лъже.