Косачи [bg]

Цитра и Роуан бяха събудени около полунощ от блъскане по входната врата. Излязоха от стаите си, срещнаха се в коридора и двамата инстинктивно погледнаха към затворената спалня на Косач Фарадей. Цитра завъртя топката — не беше заключено и тя отвори, но откри, че него го няма. Тази вечер не беше лягал в леглото си.

Беше необичайно, но не и нечувано да остава навън толкова до късно. Младежите нямаха представа за естеството на нощните му отсъствия, но не искаха и да питат. Любопитството беше едно от най-нежелателните качества в стажа. Отдавна бяха разбрали, че има доста неща за живота на Косачите, които е по-добре да не узнават.

Неуморното блъскане продължи — не беше обикновено потропване с кокалчетата на пръстите, а по-скоро с основата на свит юмрук.

— Ясно — заключи Роуан. — Забравил е ключовете си. И какво?

Това беше най-разумното обяснение, а не трябваше ли тъкмо то да е вярното? Приближиха вратата и застинаха стреснати.

Как е възможно да не чувате тропането? Щеше да ги смъмри той. Доколкото ми е известно, никой не е страдал от глухота поне от двеста години.

Но когато отвориха вратата, не се озоваха пред косач Фарадей, а пред двама служители на реда. Не обикновени служители на реда, а офицери на Гвардията на Острието, върху чиито униформи ясно се открояваше знакът на Форума на Косачите, точно на гърдите.

— Цитра Теранова и Роуан Дамиш? — попита един от униформените.

— Да? — отговори Роуан. Пристъпи леко напред и закрилнически прикри Цитра с рамото си. Според него беше галантно, а на Цитра се стори дразнещо.

— Ще трябва да дойдете с нас.

— Защо? — учуди се Роуан. — Какво става?

— Тук не е мястото да говорим — обади се и вторият служител на реда.

Цитра отмести закрилническото рамо на Роуан встрани.

— Ние сме стажанти Косачи — заяви тя. — Което означава, че Гвардията на Острието служи на нас, а не обратното. Нямате право да ни отвеждате против волята ни — вероятно не беше истина, но накара офицерите да забавят темпо.

Тогава от мрака проехтя глас.