![Кодът на Луцифер [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/9/kodt-na-lucifer-bg-download.jpg)
Кодът на Луцифер [bg]
- Автор: Броко Чарльз
- Серия: Томас Лурдс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546552518
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодът на Луцифер [bg]». Краткое содержание книги:
Когато се опита да я последва, тя го отблъсна и рече:
— Мръсен си.
Лурдс застана до леглото и чак сега се сети в какво състояние е.
— Преди малко нямаше нищо против.
— Преди малко бяхме във всекидневната, не в леглото, където очаквам да се позабавлявам с удоволствие през следващите десет или дванайсет часа.
Лурдс повдигна вежда с престорена изненада.
— Имаш големи планове, а?
— Огромно желание, благодаря ти. И чака да бъде задоволено вече два дни, докато ти се шляеш наоколо.
— Едва ли бих нарекъл всичко, което ми се случи, „шляене“.
— Тогава е наказание.
— Повечето наказания, на които са ме подлагали, не са включвали стрелба.
Олимпия седна на края на леглото и разкопча ризата му. Прокара ръце по гърдите и гладкия му корем. Годините игра на футбол го поддържаха стегнат и строен. Той прокара пръсти през лъскавите вълни на косата й, наведе се и я целуна.
Пръстите й се заеха с токата на колана и панталоните му. След миг те се плъзнаха по стройните му бедра. Вече беше възбуден и освобождаването от дрехите само го поощри. Пръстите й обвиха члена му и Лурдс потръпна в очакване. Той хвана отново гърдите й в шепи и ги стисна толкова, колкото да изтръгне стон.
Тя се отскубна от устните му, плъзна език надолу по гърдите и корема му. Накара го да чака, той зарови ръце в косата й, преди тя бавно и нежно да го поеме в устата си.
За малко да му се подкосят коленете. Дъхът му беше учестен и накъсан и той едва се владееше. Знаеше, че тя е наясно с това и несъмнено се наслаждава на властта, която упражнява над него. Олимпия беше всеотдайна любовница, но и невероятен дразнител.
Точно когато бе готов да моли за милост, тя се отдръпна и му се усмихна изкусително.
— Върви се изкъпи. Ще продължим с фриволностите, когато си чист.
— Разбира се, господарке моя. — Лурдс взе ръката й и целуна пръстите. — Няма да се забавя повече от минутка.
— По-добре се забави повече. Вониш.
Лурдс се обърна да тръгне и за малко не се спъна в панталоните, които се бяха усукали около глезените му. Развърза обувките си и ги събу, после събу и панталоните. Погледна към Олимпия, която седеше полуразсъблечена на леглото.
13.
Международно летище „Вашингтон — Дълес“
Вашингтон
Съединени американски щати
17 март 2010
Мобилният телефон на вицепрезидента Елиът Уебстър иззвъня точно когато личната му лимузина се плъзна по пистата към военния самолет, който трябваше да го отведе в Саудитска Арабия. Преди да вдигне, погледна да види кой го търси:
— Един момент, моля!
Шофьорът паркира лимузината в сянката на самолета. Уебстър вдигна звуконепроницаемото стъкло, което отделяше задната част на луксозното возило от шофьора. После кимна на тримата агенти от секретните служби, които бяха част от личната му охрана.
— Бихте ли ме извинили, господа, трябва да говоря насаме.
Тримата агенти отвориха вратите, слязоха от лимузината и застанаха на пост отвън. Уебстър се отпусна на задната седалка и вдигна телефона:
— Сами сме, полковник, и линията е обезопасена. Можете да говорите свободно.
— Много добре, сър — отвърна полковник Антъни Екарт. Той беше прехвърлил четирийсетте и двайсет и една години беше служил в морската пехота, преди да се оттегли. Пенсионирането му не беше изцяло негова идея. Откритата му политика „Америка на първо място“ не беше приета добре сред морската пехота. Медиите го обичаха заради острите му изявления относно онези, които според него били истинските врагове на Америка. Списъкът му като начало включваше целия Близък изток.
След като напусна морската пехота, Екарт започна работа при Уебстър като част от тайната му защитна организация, за която и президентът, и пресата още бяха в неведение. Служеше му вече три години.
— Предполагам, че сте чули за убийствата в Саудитска Арабия? — попита Екарт.
Погледът на Уебстър се стрелна към плазмения телевизор, който висеше от тавана на лимузината. „Дабълю Ен Ен Нюз“ излъчваха репортаж от рано сутринта. Кадрите от горящата сграда в Икономическия град на крал Абдула бяха заснети от борда на кораб в пристанището. Черен дим се издигаше над града.