Кодът на Луцифер [bg]

Проблемът беше, че тя не беше единственият воайор в случая.

— Твоят професор… — започна Севки.

— Казах вече, не е „мой“ — прекъсна го Клийна.

— Извинявай. Някой от нас работиха, докато ти спеше, и може да са малко уморени в момента.

— Спести ми го. Изкарвала съм по три дни без сън, когато работих за теб.

— И ти беше платено доста щедро за услугата, доколкото си спомням.

Клийна вдигна поглед към клиентелата наоколо. Беше късен следобед, преди вечерната навалица. Повечето от клиентите бяха американски туристи, които търсеха нещо познато за ядене, или студенти от колежите и университетите в Истанбул, които искаха да пробват храна от американска верига за бързо хранене.

Беше избрала мястото за оперативна база, защото площад „Таксим“ се намираше само на четири километра от хотела на професора. Ако Лурдс тръгнеше нанякъде, тя щеше да го засече с мотора, който си беше купила на черно от един познат. Освен това се надяваше, че мъжете от катакомбите ще се набиват на очи тук.

Севки й беше дал и слушалка, вързана с кодиран сателитен телефон, който също работеше посредством горещи точки за свободен достъп до интернет. Устройството убиваше ухото й, въпреки че беше съвсем малко и невидимо. Само дето изглеждаше, че си говори сама.

— Така — продължи Севки, — както вече казах, професорът не е сам.

— Виждам жената.

— И трябва да кажа, че изглежда дори по-добре, отколкото на снимката.

— Съсредоточи се!

— Стаята е пълна с бръмбари — каза Севки. — Затова имаш видеосигнал отвътре, а не само от коридора.

Клийна дотолкова беше свикнала с технологичните чудеса на Севки, че дори не се бе замислила как наднича в хотелската стая, след като той й беше казал, че няма да може да осигури картина.

— Кой ги е сложил? — попита тя.

— Като съдя по честотата и техниката, според мен са на ЦРУ. Или на подобно оборудван корпоративен екип от силите за сигурност. Трудно е да се разбере кои играчки на кого са в днешно време. Корпоративният шпионаж разполага с последна дума на техниката, някои даже са по-добри от устройствата на ЦРУ.

— ЦРУ? — Клийна се дръпна малко от лаптопа. — Няма никакъв смисъл.

— Ако ЦРУ вече наблюдават професора, защо си им притрябвала ти? И аз се зачудих същото, когато прихванах сигнала. Обмислих идеята това да е дело на някоя корпорация, но не ми хрумнаха вероятни заподозрени. Защо някой, включително ЦРУ, ще проявява такъв внезапен интерес към професора?

Клийна не хареса посоката, в която автоматично пое умът й.

— Ако това е дело на ЦРУ, ти им трябваш, за да си измият ръцете, ако работата се оплеска.