Доктор Стъклен [bg]

— Сигурно са гвардейците от Почетната рота, свирят при офисите на Компанията. Сутринта ги видях да маршируват натам.

Лангтън се извърна и видя собственичката на будката, надвесена през прозорчето, образувано от натрупани кутии с пури, цигари, лули и стъклени буркани с тъмен тютюн.

Възрастната жена придърпа по-плътно шала на раменете си и продължи:

— Чудна гледка ще са гвардейците, спор няма, всичките с хубавите униформи и с конете с лъснатата сбруя. Последните дни от мене пазаруваха повече войници и офицери, отколкото през цялата минала година. Голям мерак им е тютюнът, ей! Ама и Нейно величество ще се зарадва като ги види, такива хубавци са.

— Така е — усмихна се в отговор Лангтън и се обърна да си върви. В следващия миг замръзна на място.

— Нещо да ви предложа, сър?

Точно пред инспектора, на стената на будката висеше огледална реклама на силните цигари „Капстън“. Соленият въздух беше изял част от металното фолио на гърба на стъклото, но достатъчно от него беше останало, за да отрази всичко зад рамото на Лангтън и да му го покаже ясно. Дали инспекторът беше виждал този мъж преди? Едър, набит, с черна работническа куртка и ниско нахлупен платнен каскет. Стоеше до железните стълби, водещи; нагоре към будката за билети за железницата, на пръв поглед задълбочен в четене на окаченото там разписание.

— Сър?

— Пакет… „Капстън“, моля.

— „Капстън“, сър, веднага. Шилинг и шест пенса.

Лангтън бръкна в джоба си за дребни и пусна монетите на плота пред жената. Тя зърна превързаните му ръце и вдигна поглед към лицето му, но каза само:

— И шест пенса ресто, сър.

Инспекторът плъзна ненужния пакет цигари в джоба си и пресече Уотър Стрийт. Бореше се с порива да се обърне и да погледне зад гърба си. Уотър Стрийт го изведе на оживената Дейл Стрийт, където витрините на магазините предлагаха накъсано отражение на случващото се назад, връщайки към инспектора начупените образи на минувачите. Лангтън разбутваше вълната от пешеходци и не сваляше очи от витрините.

Ето, в извитата витрина на една сладкарница се мерна отражението на мъж в черна куртка и сив каскет. Лангтън спря и заразглежда изложените торти и сладкиши; мъжът зад гърба му забави крачка, после се сля с тълпата, чакаща на трамвайната спирка. Изчезна, подобно на гущер, плъзнал се сред камъните под горещото трансваалско слънце.

Пред Лангтън беше кръстовището на Дейл Стрийт със Сър Томас Стрийт, а след това — и с Виктория Стрийт. Инспекторът свърна зад ъгъла и веднага хлътна в един страничен вход. Зачака, положил длан върху дръжката на револвера. Загледа потока от преминаващи пешеходци. Дали не преиграваше? Мнозина наоколо носеха дрехи, същите като на предполагаемия преследвач — това си беше нещо като работническа униформа — но инспекторът беше уверен, че е виждал и преди мъжа, застанал сега на трамвайната спирка.