Доктор Стъклен [bg]

— Предупредих ви — каза сестра Милн. — Хайде сега, дайте да ви видя ръцете.

Неохотно, като малко дете, Лангтън разтвори длани. По ожулената плът, одрана до кръв от конопеното въже, се редяха тъмнокафяви ивици йод. Инспекторът отвърна поглед, когато сестрата приближи отново напоения с лютива течност тампон. Тя се приведе напред и се зае да почиства раните с внимателни движения. Този път не болеше толкова, но въпреки това всеки нерв на ръцете на инспектора буквално виеше.

Сестра Милн затвори шишето с кафявата течност и хвърли мръсния тампон.

— Готово. Сега да ги почакаме да позасъхнат.

— Благодаря ви.

Лангтън седеше на стар, домъкнат отнейде училищен чин, положил ръцете си с дланите нагоре върху протритата от употреба горна дъска. Острото ухание на дезинфектанта витаеше из стаята и се смесваше с мириса на самата сестра Милн — карболова болнична миризма и пот.

Мистър Лойд беше довел инспектора в малкия лазарет на лагера — просто стаичка в една от преките на бедняшката главна улица. С изправената до стената брезентова носилка, с вехтите кушетка и маса и смрадта на кал и химикали лазаретът напомни на Лангтън за превързочните пунктове в Трансваал. И там на сестрите се налагаше да помагат на ранените не с истински превръзки, а с каквото им попаднеше под ръка.

Видът на сестра Милн пък напомни на инспектора за сестра Райт. Жената срещу него носеше същата униформа като сестрите в Лечебницата: тъмносиня туника, бяла престилка с бели презрамки, опасали накръст широкия ѝ гръб. На гърдите ѝ висеше същото обърнато наопаки часовниче, окачено до забодена в плата скромна сребърна брошка.

Лангтън се помъчи да се сети къде преди е виждал същата брошка.

— Сестра, вие в Лечебницата ли работите?

Сестрата, заета да мие ръцете си в порцеланов леген, се обърна да го погледне през рамо.

— Да, точно там.

— Но идвате и тук в лагера?

— О, това е доброволен труд. Много от нас дежурят по няколко часа седмично тук.

Лангтън видя как сестрата прикри една прозявка и отбеляза:

— Идвате, след като свърши редовната ви смяна?

— Идваме, когато можем — сестра Милн погледна часовничето на гърдите си. — Ако е рекъл Бог, аз скоро ще се прибера да си легна.

На светлината на маслената лампа брошката на гърдите ѝ отново проблесна. Знакът върху нея, по-малък от една стотинка, приличаше на усукана буква А.

— Може ли да ви попитам какво означава брошката ви?

— Брошката? О, това е знакът на Гилдията — отвърна сестра Милн, докосна брошката си и се изчерви.

— Гилдията ли?

— Гилдията на асклепиадите. Влязох там още докато се учех за сестра. Ние се стараем да даряваме част от свободното си време и опита си на нуждаещите се, на хора, които не могат да си позволят лекари или болници. Някои от тях дори се боят да идват в Лечебницата. Така че ние правим каквото е по силите ни.