![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/2/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Хименес Марк
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 789547691438
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
Сега Джон осъзна, че никога повече няма да види Грейси. Никога нямаше да я прегърне, да поговори с нея, да се порадва на закръгленото й личице. Този тип му я беше отнел. Завинаги. Джон искаше да се разбеснее, но не можеше да извика в себе си никаква ярост. Едва успяваше да намери сили да стои на разтрепераните си крака. Той се наведе и се облегна на стъклото. В очите му бликнаха сълзи. Поне болката й беше спряла. Той осъзна, че отново й завижда: неговата болка никога нямаше да отмине.
Похитителят нямаше какво да сложи на масата за преговори.
Не можеше да сключи сделка.
Сделката й не се състоя.
Елизабет също стоеше пред стъклото и гледаше похитителя. Беше толкова близо до него, че можеше да удуши кучия син, все едно не ги делеше преграда, и се питаше дали ще успее да влети в стаята за разпит и да го умъртви, преди началникът на полицията Райън и агент Девро да реагират. Погледна Джон. Беше се облегнал на рамката, опрял чело в стъклото, а ръцете му висяха отстрани; гледаше похитителя както дете гледа горила в зоологическата градина.
Елизабет отново се взря в похитителя и си го представи върху дъщеря си: тя лежи неподвижна, безмълвни сълзи се стичат по лицето й, и се пита защо бог я е изоставил. В тялото на Елизабет се разля горещина, ръцете й се свиха в юмруци. Цялото й същество копнееше да удуши това копеле.
Тя погледна към Райън и Девро, застанали на няколко крачки зад нея, увлечени в разговор, без да забелязват разстроената майка на жертвата пред стаята за разпит. Тя се промъкна към вратата. Пулсът й се ускори.
- Получихме анонимно обаждане - обяви полицейският началник Райън.
- Трябваше да издействате заповед за обиск - каза Девро. - Пол, твоят човек е извършил незаконно претърсване - „под стелката на колата“ и „под покривалото“ не означават „в полезрението“. Тази снимка и фланелката дори няма да влязат в съдебната зала. Какво друго имате?
- Треньорът го разпозна.
- Със сигурност ли?
- Почти.
Девро повдигна вежди.
- Това няма да има особена тежест в залата. Някакви други веществени доказателства?
- За момента, не.
- А в апартамента му?
- Нищо.
- Нещо друго в колата?
- Не... но хората ти я претърсват и проверяват за материал за ДНК тест.
- И по-добре да открият нещо, Пол, защото това, което имаме, не можем да го представим на съдебните заседатели.
Райън едва не се изсмя.
- Можем и още как! Съдебните заседатели в нашия окръг ще признаят за виновен и някой автобус, ако им кажем.
- Шефе!
Някакъв полицай тичаше по коридора към тях.
- Шефе - задъхано изрече той, - открихме мобилния му телефон. Миналата седмица се е обаждал девет пъти в дома на семейство Брайс.
Елизабет беше на крачка от вратата на стаята за разпит, когато думите на полицая я разтърсиха. Тя се обърна към него и рязко посочи похитителя зад стъклото.
- Обаждал се е в моята къща?
- Не на вашите номера, госпожо - отвърна полицаят. - Обаждал се е на линията на Грейси. Взел е номера от указателя.
- Той е дебнал дъщеря ми!?
Чашата преля. Внезапен изблик на ярост подтикна Елизабет към вратата и тя влетя в стаята за разпит, преди останалите да реагират. Похитителят се отдръпна, когато тя прескочи масата и се хвърли върху него. Столът полетя назад и двамата рухнаха на циментовия под. С оковани ръце и крака, той не успя да предотврати падането. Елизабет се стовари върху гърдите му, първо с коленете, избивайки въздуха от дробовете му. Той отвори уста, за да си поеме дъх, докато тя го удряше по лицето, отново и отново, сякаш се опитваше да пробие дупка в черепа му. Адреналинът и яростта й даваха сили, които не подозираше, че притежава; слюнката хвърчеше от устата й заедно с думите:
- Къде е дъщеря ми, по дяволите?
Опита се да счупи носа му с кокалчетата на ръката си. Той изстена.
- Убил си я, нали?
Тя изопна назад десния си крак, както когато играеше гимнастика, и заби коляно в слабините му с надеждата да натика топките му в мозъка. Той подбели очи и изрева от болка.
- Вече не си отгоре, жалък мръснико!
Сграбчи копелето, което й бе отнело детето, за врата и започна да го души.
- Изрод перверзен!
Изведнъж чифт здрави черни ръце я обгърнаха през кръста и тя увисна във въздуха. Силните й ръце обаче останаха вкопчени в тънкия врат на похитителя. Стискаше до краен предел, но хватката й постепенно отслабна. Изрита го за последен път в ребрата, което предизвика тихо изскимтяване.