Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Отвличането [bg]
Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвличането [bg]

Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:

Ако похитителят на детето ти не желае 25 милиона долара откуп, какви тогава са мотивите му? Десетгодишната Грейс притежава необикновен спортен талант – тя е звездата на момичешки футболен отбор. Когато след един мач Грейс е отвлечена от стадиона, майка й, преуспяваща адвокатка, прави нечувано предложение - награда от 25 милиона долара. Семейството разполага с тези пари, защото бащата е компютърен гений, чиято фирма струва на борсата един милиард. Но по всичко личи, че целта на похитителя не е да получи откуп. Родителите на Грейс заживяват с кошмара на подозрението, че тя е мъртва. ФБР прекратява издирването. Единствено Бен Брайс, ветеран от Виетнамската война, който удавя демоните от миналото си в алкохол, е убеден, че внучката му е още жива. Той тръгва да я търси заедно с баща й и ако трябва да елиминира някои “пречки” по пътя си, Бен няма да се поколебае.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 141
Перейти на страницу:

Полицейският началник Пол Райън вдигна очи и поглед­на основния заподозрян.

- Гари, разбираш ли правата си?

Стаята за разпит вонеше на препарата, с който бяха по­чистили пода и масата. Райън стоеше с гръб към огледалото за наблюдение; агент Девро седеше в единия край на правоъгълната метална маса срещу заподозрения. Носът на Дженингс беше подут и устните му бяха подпух­нали, а под лявото му око вече се появяваше синина. Той кимна на Райън.

- Синко, трябва да изречеш отговора за протокола.

По средата на масата имаше записващо устройство. Бя­ха решили да направят аудио запис вместо видео; размаза­ното лице на Дженингс щеше да предостави на адвоката му основание да твърди, че признанията са изтръгнати със си­ла. Никой съдия нямаше да повярва, че майката на жертва­та е набила основния заподозрян, докато е бил в ареста.

- Да - каза Дженингс,

- Тоест разбираш конституционните си права?

- Да.

- И се отказваш от правото на адвокат по време на раз­пита?

- Да.

С влизането на адвокат в залата всяка надежда за призна­ние се стопява. Получаването на бързо признание в този случай беше особено важно, тъй като доказателствата от ко­лата на Дженингс най-вероятно щяха да бъдат отхвърлени от съда, но и поради факта, че признанията биха свалили случая от вечерните новини и следователно кметът нямаше да диша във врата на Райън. Затова Пол сключи ръце на ма­сата и каза меко, сякаш беше разочарован баща, който мъм­ри порасналия си син за това, че е взел семейната кола без разрешение.

- Гари, защо отвлече Грейси?

- Не съм я отвличал!

- Мистър Брайс твърди, че тя е ходила в офиса на „БрайсУер“ почти всеки ден през коледната ваканция. Там ли се запознахте с Грейси?

- Да... тоест не! Не сме се запознавали!

- А какво?

- Нищо! Просто работя за мистър Брайс, това е всич­ко!

- Но си я виждал в офиса?

- Да. Тя доставяше пощата, на ролери.

- И ти знаеше, че е дъщеря на мистър Брайс?

- Естествено, всички знаехме.

- Мистър Брайс добър работодател ли е?

- Да, работата е страхотна.

- Добра заплата, добри бонуси?

- Да.

- Право на акции?

- Да.

Райън посочи с палец огледалото зад гърба си.

- Гари, мистър Брайс стои от другата страна на огледа­лото, гледа те и слуша всяка твоя дума. - Дженингс поглед­на към огледалото. - За бога, синко, поне му кажи къде е тя­лото на дъщеря му, за да може да я погребат подобаващо. Не я оставяй в някое поле, да я кълват лешояди.

- Нямам представа къде е! - Дженингс се опита да се из­прави, но белезниците на краката му попречиха. Обърна се към огледалото и каза: - Мистър Брайс, кълна се в бога, не съм я отвлякъл!

Изглеждаше така, сякаш всеки момент отново ще се раз­плаче.

- Но си вършил подобни неща и преди.

Дженингс се отпусна в стола.

- Не, не, не съм. Онова беше в колежа, на купон на брат­ството, бяхме пияни... Откъде можех да знам, че е само на шестнайсет.

Агент Девро направи знак на Райън да му подаде папка­та на Дженингс. Райън я плъзна по масата към Девро, кой­то започна да я разлиства, докато Райън продължи разпита.

- Законът не изисква да знаеш на колко точно е, а един­ствено, че жертвата е била непълнолетна, когато си правил ceкс с нея.

- Жертвата? Още следващия уикенд тя се предлагаше на момчетата на друг купон. Видях я!

Райън сви рамене.

- Освен това от теб се изисква да се регистрираш в по­лицейския участък, когато смениш местожителството си. Ти не си го направил, Гари.

- Ако бях отишъл, снимката ми щеше да е по всички вестници с надпис „изнасилвач“. Белязан съм за цял живот, а тя е омъжена за лекар.

- Защо не се регистрира?

- Защото не исках жена ми да разбере. Исках да започна на чисто. - Очите на Дженингс се напълниха със сълзи. - Просто се напих на купон на братството. Бях само пет дена по-възрастен.

Едно изключение, вписано в Тексаския закон срещу из­насилването, гласеше, че ако обвиняемият е по-малко от три години по-възрастен от жертвата, то престъпление не съществува. Дженингс бе на деветнайсет години и двайсет и седем дни по времето на сексуалното деяние; момичето беше на шестнайсет години и двайсет и два дни. Пет дни разлика го превръщаха в извършител на сексуално престъпление за цял живот.

- И ти не си педофил?

- Не!

Райън отвори папката и побутна към Дженингс пъхната­та в найлоново пликче снимка на голо момиче, намерена в пикапа му.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 141
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)