Отвличането [bg]

- Един ден ще пееш по радиото - беше казал той на дъ­щеря си веднъж.

Тя беше смръщила чело и беше отвърнала:

- Знаеш ли колко е трудно да накараш някоя радиостан­ция да пусне песните на нов певец?

- Не. Много ли е трудно?

- Страшно.

- Значи ще купя няколко радиостанции и ще пускаме са­мо твои песни.

- Не можеш.

- След като акциите излязат на борсата, ще мога. На Сам ще му купя отбора на „Ред Сокс“.

- Искам да кажа, че нещата не стават така. Трябва да се боря дълго и едва след това да пробия по радиостанциите, за да имам материал за песните си.

- А, значи така става.

- Разбираш ли, например „Дикси Чикс“ се опитвали много дълго време и трябвало да се преместят в Нашвил. Сигурно и на мен ще ми се наложи.

- И да ме изоставиш? Няма да стане, приятелко. Ще ти купя един самолет да ходиш дотам да записваш. Или по- добре да ти построя звукозаписно студио тук и те ще идват при теб. Ще видиш.

- Да, бе. Знаеш ли колко велики певци има, които на всичко са готови да пробият в кънтри музиката?

- Не знам. Колко са?

- Ами... доста.

Той беше поклатил глава.

- Факторът случайност не играе роля за статистически уникалните явления.

- Какво?

- Има само една Грейси Ан Брайс.

Тя го беше погледнала със странно изражение, което ни­кога не беше виждал върху сладкото й личице, и той си по­мисли: „Да му се не види, казах нещо грешно! Ах ти, глупа­ко, така и не се научи да разговаряш с момичета!“ Тя обаче ненадейно го прегърна и каза:

- Ти си най-добрият баща. който едно момиче би могло да желае. - Когато го пусна, големите й сини очи бяха влажни. - Благодаря ти, че не се подиграваш с мечтите ми.