Десетото откровение
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетото откровение». Краткое содержание книги:
— Ами какво ще кажеш за Сатаната, за когото толкова често се говори в сакралните текстове и Писанията.
— Това е метафора. Символичен начин да се предупредят хората да търсят своята сигурност в Божественото, а не в своите понякога трагически егоцентрични импулси и навици. Сигурно на някакъв етап от развитието на човечеството е имало смисъл да се хвърля вината за всичко лошо върху някаква външна сила. Но сега това изопачава истината, защото да хвърляме вината за нашето поведение на сили извън нас самите означава да избегнем отговорността. А ние сме склонни да използваме идеята за Сатаната, за да приемаме някои хора за зли по природа, за да отречем своите противници и да ги отхвърлим. Време е да разберем истинската същност на човешкото зло по един по-задълбочен начин и да се опитаме да го преодолеем.
— Ако няма сатанински план — казах аз — това означава, че човек не може да бъде „обладан“.
— Не — натърти Уил. — Психологически „обладаване“ наистина съществува. Но то не е резултат на таен заговор на злото; свързано е с енергийната динамика. Хората, които изпитват Страх, се стремят да упражняват власт над останалите. Ето защо определени групи се опитват да привличат последователи и да ги подчиняват или насилствено задържат.
— Когато се озовах в онзи илюзорен град, имах чувството че съм обладан от демонична сила.
— Не, ти се оказа увлечен от тях, защото допусна грешка, която си правил и по-рано: вместо да отвориш съзнанието си и да се вслушаш в тези души, ти автоматично им се отдаде, така сякаш те имаха отговор на всичките ти въпроси, без да провериш дали наистина са ръководени от любов. За разлика от душите, които имат връзка с Божественото, те не се отдръпнаха от тебе. По-скоро те увлякоха в своя свят, както някоя налудничава секта или култ биха могли да въвлекат човека на физическо ниво, ако той няма ясна преценка за нещата.
Уил млъкна, сякаш замислен за нещо, след което продължи:
— Тези преживявания ни дават още познания за Десетото откровение; за това ни бяха дадени. Щом връзката между двете измерения стане по-силна, ние ще започнем да имаме повече срещи с душите от Отвъдното. Тази част от Откровението ни дава да разберем, че трябва да разграничаваме онези души, които са пробудени и свързани с духа на любовта, от другите, които са във властта на Страха и на някакъв обсебващ транс. Ала трябва да правим това, без да подценяваме и дехуманизираме онези, които са във властта на подобни страхови драми, като ги смятаме за демони или дяволи. Това са души в процес на растеж, също като нас. Всъщност, на земно ниво онези, които са обладани от роли, от които не могат да се отскубнат, често са тъкмо душите, които са били най-оптимистични в своите Рождени визии.
Аз поклатих глава, защото не можех да го разбера съвсем.
— Тъкмо затова — продължи той — са избрали да се родят толкова в драстични, пораждащи страх ситуации, които извикват силни, налудничави средства за подтискането на Страха.
— Имаш предвид разстроените семейства, основани на насилие, и изобщо подобни ситуации, така ли?
— Да. Силните властнически драми от всякакъв вид, независимо дали се изразяват в насилие, или в перверзни наклонности, се дължат на средата, където животът е основан на насилие и принуда и страхът е толкова голям, че поражда ярост, гняв и извращения отново и отново, поколение след поколение. Хората, родени в такива ситуации, са избрали това съзнателно, с пълна яснота.
Тази идея ми се стори абсурдна.
— Но какво може да накара човек да пожелае да се роди на такова място?
— Защото е сигурен, че има достатъчно сили да го преодолее, да сложи край на омагьосания кръг, да излекува рода, в който е роден. Били са уверени, че могат да се пробудят и да преодолеят отчуждението и гнева, предизвикан от неблагоприятните обстоятелства, да погледнат на тях като на подготовка за една мисия — обикновено да помагат на останалите да излизат от подобни ситуации. Дори ако такива хора проявяват насилие, ние трябва да гледаме на тях като на хора, които могат да се освободят от тази драма.
— Значи, либералната гледна точка спрямо насилието и престъпността, идеята, че всеки може да се промени и да се поправи, е за предпочитане. Консервативният възглед е погрешен?
Уил се усмихна.
— Не съвсем. Либералите са прави, като приемат, че хората, израснали при подтиснати и насилствени условия, са продукт на тяхното обкръжение, а консерваторите пък са прави, доколкото смятат, че е въпрос на съзнателен избор човек да престане да живее като престъпник или просяк. Ала либералният подход неправилно приема, че хората могат да се променят, ако бъдат поставени при различни обстоятелства, например при подобри материални условия и образование. Обикновено програмите за преодоляване на престъпността се съсредоточават върху подобряване на икономическото състояние и даване други възможности за избор. В случая с нарушителите, например, най-често им се дават съвети, които са изкуствени, а в най-лошите случаи дори биват оправдани и помилвани, което е тъкмо това, което не бива да се прави. Винаги, когато човек с разстроена властна драма бива потупай по рамото и освободен без никакви последствия, това позволява поведението му да продължи и му внушава, че престъплението му не е сериозно, което пък създава условията и гарантира, че то ще се прояви отново.