Десетото откровение
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетото откровение». Краткое содержание книги:
— Аз те зная — каза една от жените. Беше се облегнала на стената до вратата й главата явно й тежеше. — Ходили сме заедно на училище.
Погледнах я объркан и си спомних едно младо момиче от гимназията, което често изпадаше в депресия и вземаше наркотици. Отказала се бе да се лекува и накрая бе взела по-голяма доза, от която умря.
— Шарън, това ти ли си?
Тя едва се усмихна, а аз хвърлих поглед назад към вратата, внезапно разтревожен, че командирът може да намери начин да влезе.
— Бъди спокоен — каза тя. — Можеш да останеш тук при нас. Няма от какво да се страхуваш. Тук нищо не може да ти се случи.
Аз пристъпих до нея и, колкото можех по-внимателно, казах:
— Не искам да оставам. Всичко това е една илюзия. При тези думи трима-четирима души се обърнаха и ми хвърлиха ядни погледи.
— Моля те, Шарън — прошепнах аз. — Просто тръгни с мен.
Двама от онези, които стояха най-близо, приближиха до Шарън.
— Махай се оттук — заповяда единият. — Остави я на мира.
— Не го слушай — каза другият. — Той е полудял. Ние се нуждаем един от друг.
Аз леко се приведох, за да я погледна право в очите.
— Шарън, нищо от това, което става, не е реално. Ти си мъртва. Трябва да намерим начин да те измъкнем оттук.
— Млъквай! — викна един от другите. Четири-пет човека тръгнаха към мене с погледи, изпълнени с омраза. — Остави ни на мира.
Започнах да отстъпвам заднишком към вратата; тълпата приближаваше насреща ми. Зад тях видях как Шарън се върна към наргилето си. Обърнах се и се втурнах през вратата, но разбрах, че не съм вън, а в някакъв офис, заобиколен от компютри, картотечни регистри и маса за съвещания.
— Хей, откъде се взе? — каза някой и, когато се обърнах, видях мъж на средна възраст, който гледаше към мен над очилата си. — Какво прави секретарят ми? Аз нямам време за всичко това.
За мое собствено учудване, офисът бе обзаведен с модерна мебел от двайсти век и компютри.
— Какво искаш? — попита мъжът.
— Преследват ме. Опитвам се да се скрия.
— Боже мой! Тогава няма какво да правиш тук. Нали ти казах, че нямам време за това. Нямаш и представа каква работа ме чака. Виж всичките тези архиви. Кой ще ги обработи, ако не аз — стори ми се, че забелязах ужас, изписан на лицето му.
Тръснах глава и погледнах към друга врата.
— Не виждаш ли, че си мъртъв? — попитах аз. — Всичко това е илюзорно.
Той мълчаливо ме изгледа, ужасът на лицето му премина в гняв, и попита:
— Откъде се взе тук? Да не би да си престъпник?
Открих врата, от която можеше да се излезе, и побягнах. Улиците вече бяха съвсем празни, с изключение на една карета. Тя спря пред хотела отсреща и красива жена във вечерно облекло излезе от нея, погледна към мен и се усмихна. От нея се излъчваше топлота и внимание. Пресякох улицата, за да отида при нея, и тя ме изчака с приветлива усмивка.
— Ти си сам — каза тя. — Защо не дойдеш с мен?
— Ами ти къде отиваш? — попитах я предпазливо.
— На парти.
— Кой ще бъде там?
— Нямам представа.
Тя отвори вратата на сградата и ми махна да я последвам. Тръгнах подире й, като се опитвах да измисля какво да правя. Ние приближихме до асансьора и тя натисна копчето за четвъртия етаж. С крайчеца на окото си забелязах, че гледа в ръцете ми. Когато улових погледа й, тя отново се усмихна и се престори, че са я хванали на местопрестъплението.
Асансьорът се отвори и тя ме поведе през коридора към врата, на която почука два пъти. След миг вратата се отвори и се показа някакъв мъж. Лицето му просветна, щом видя жената.
— Заповядай! Влез! — каза той.
Тя ме покани да вляза пред нея и, когато бях вътре, една млада жена ме хвана за ръка. Беше облечена в роба без презрамки и краката й бяха боси.
— О, значи си се изгубил — каза тя. — Горкичкият. Тук при нас си на сигурно място. През отсрещната врата видях мъж без риза.
— Погледни тези бедра — изкоментира той, загледан в мене.
— Ръцете му са съвършени — каза друг. В състояние на шок, аз осъзнах, че стаята е претъпкана с хора, които всички бяха полуголи и правеха любов.
— Не, почакай — казах аз. — Не мога да остана тук. Жената, която ме държеше за ръка, каза: