Десетото откровение

Уил бе погълнат от мислите си и в дъното, на фона на планинската верига отсреща, аз отново зърнах лъчите бяла светлина.

— При всичко, което се случи — казах аз — така и не успях да те попитам, каква е онази бяла светлина. Знаеш ли какви са тези лъчи?

Уил се усмихна, протегна ръце и нежно докосна и двама ни по раменете.

— Това са ангели — каза той. — Те откликват на нашата вяра и Визия, и правят чудеса. Те са мистерия, дори за душите от Отвъдното.

В този момент в съзнанието ми мина мисловната представа за една човешка общност в друга някаква долина, много прилична на тази тук. Чарлин беше там и други хора, включително много деца.

— Следващото, което трябва да разберем, това е ангелският свят — продължи Уил, загледан далеч на север, сякаш в някаква своя представа. — Да, сигурен съм. Вие двамата ще дойдете ли?

Погледнах към Чарлин и по израза на лицето й разбрах, че тя бе видяла същата представа като мене.

— Струва ми се, че не — каза тя.

— Засега не — добавих аз.

Без нито дума да каже, Уил ни прегърна, после се обърна и се отдалечи. В първия миг изпитах порив да извикам след него… но го оставих да си отиде. Някога, някъде, знаех, че ще го видя отново.